Покупателната способност на българите нараства — ключови изводи и препоръки за социалната политика

Резюме на анализа

Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика проследява как се е променяла покупателната способност в България през последното десетилетие. Данните за доходите, потреблението и бедността сочат трайно повишаване на жизнения стандарт за широки групи от населението, макар социалните неравенства и уязвимите групи да остават сериозно предизвикателство.

Растеж на реалните доходи

Индексът на реалния доход — средният доход коригиран за инфлацията — показва устойчиво покачване през изминалите десет години. Можем да разграничим три етапа: бавен линейен растеж до 2021 г., временно забавяне през 2022 г. заради двуцифрената инфлация и силно ускорение през последните две години. Между 2023 и 2024 г. реалните доходи са нараснали с около 13%, а между 2024 и 2025 г. — с още 12%.

Въпреки високата инфлация през последните пет години, българските домакинства вече могат да закупят почти два пъти повече стоки и услуги в сравнение с десетилетие по-рано.

Промени в структурата на разходите

Промените в потребителските навици отразяват повишаване на стандарта: дялът на хранителните разходи е намалял до 29,3% от общите потребителски разходи — спад с 1,5 процентни пункта спрямо 2016 г., което означава, че българите отделят относително по-малко за храна, въпреки че цените на хранителните стоки са се повишили по-бързо.

Разходите за дома (включително режийни и наеми) са намалели от 14,3% на 10,7% от бюджета, въпреки поскъпването на имотите. Обратно, расте делът на издръжката за свободно време, култура и образование. Съществено увеличение има и при частта от бюджета, заета от данъци и социални осигуровки — до общо 15,4% — което отразява по-високи заплати, силна заетост и рекордно ниска безработица.

Поглед върху бедността и неравенството

През 2025 г. относителният дял на бедните остава над 21%, но поради намалението на населението абсолютният брой хора под линията на бедност спада до 1,369 млн. (вж. сравнение: над 1,55 млн. през 2022 г.). Линията на бедност за 2025 г. е 442 евро и се увеличава с темп, по-висок от годишната инфлация, което означава, че покупателната способност на домакинствата близо до тази граница нараства.

Неравенството започва да се свива на макрониво, но България остава сред страните с най-висока доходна неравнопоставеност в ЕС.

Кой остава уязвим?

Най-трайни рискови фактори за бедност остават етническата принадлежност, образованието и участието на пазара на труда. Делът на бедните сред ромското население достига почти две трети, докато при етническите българи е около 15%. Сред хората с начално или без образование бедността е близо 50%, а при безработните достига 55%.

Тези различия — комбинирани с по-бързото покачване на доходите в горните социални групи — формират и поддържат високото неравенство.

Препоръки за социалната политика

Настоящата снимка на доходите и бедността сочи, че не са оправдани широки хоризонтални мерки за стимулиране на потреблението или ценови интервенции, които биха могли да подхранят инфлацията. Вместо това се налага преформатиране на системата за социална подкрепа, с фокус върху прицелване и оценка на реалните потребности.

Ключовите стъпки, които авторът предлага, включват:

• Събиране на основните видове помощи в единна доходна подкрепа — месечни социални плащания, помощи за отопление и част от семейните помощи да се оценяват по общ критерий: дохода на домакинството.
• Разделяне на подкрепата на два вектора: универсална защита срещу бедността и материалните лишения и целева подкрепа за хора със специфични потребности (напр. грижа, самостоятелен живот, здравословни ограничения).
• По-пълна интеграция между услуги, лична помощ и парични трансфери — системата да започва с оценка на нуждите на човека и домакинството и да предлага персонализирана комбинация от услуги и плащания. На местно ниво това означава една контактна точка и повече услуги в дома и общността.

Заключение

Данните показват, че през последното десетилетие жизненият стандарт за значителна част от населението се е повишил, но това не отменя необходимостта от целенасочени политики към уязвимите групи. Приоритизирането на целево насочена социална помощ и интегрирани услуги следва да бъде централна задача за следващия екип на социалното министерство.