Ескалацията в Иран: най-големият риск за държавите от Персийския залив

Интервю с Дейвид Джалилванд: какво означава текущата ескалация за региона и световната икономика

Дейвид Джалилванд е изследовател в Германския съвет за външна политика (DGAP) и управляващ директор на консултантската фирма „Orient Matters“. Германската обществена телевизия ARD го попита за последиците от разрастващия се конфликт с Иран и за това какво предстои за държавите от Персийския залив.

Иран: слаб, но с възможности за регионализиране на конфликта

Джарилванд отбелязва, че в последните години позициите на Техеран в региона са били отслабени — някои милиционни групировки са загубили влияние, а ключовият съюзник в Сирия, режимът на Асад, също претърпя промени. Въпреки това, според него, опасността от Иран не бива да се подценява: иранското ръководство е ясно по отношение на реакциите си при по-сериозни удари и стратегията им да „регионализират“ отговора не е неочаквана.

Какво печели и какво губи Техеран

Макар и да нанася удари, самият конфликт води до значителни ограничения за възможностите на Иран. Икономическите щети и пораженията върху инфраструктурата са тежки и ще ударят и без това крехката социално-икономическа ситуация в страната. Някои в Техеран вярват, че предишните реакции са били прекалено сдържани и това е провокирало по-нататъшни нападения от страна на САЩ и Израел — затова сега Техеран се стреми да покаже, че всяка нова агресия ще има сериозни последици за целия регион и за глобалната икономика.

Целта на тези действия е двупосочна: да увеличат „цената“ на войната с цел да създадат условия за примирие, благоприятно за Техеран, и да възстановят в бъдеще способностите си за възпиране.

Ударът върху държавите от Персийския залив

Според Джалилванд този конфликт е най-лошият възможен вариант за страните от Залива. Моделът, на който те са разчитали — представата за острови на стабилност, привлекателни за инвестиции и ключови за глобалните вериги за доставка, морския и въздушния трафик — е поставен под сериозна заплаха. Репутацията на региона като сигурна икономическа зона може да пострада в краткосрочен и в дългосрочен план.

Допълнително разочарование идва от факта, че някои от тези държави имаха близки връзки със САЩ и дори нормализираха отношения с Израел, но това не успя да им гарантира защита от ескалация. Този провал поражда необходимост от преосмисляне на защитните и външнополитически стратегии.

Ще променят ли страните от Залива своите партньорства?

Джалилванд смята, че държавите от Залива ще трябва да преориентират отношенията си със САЩ — поне да преразгледат досегашните предпоставки на партньорството. Въпреки това те нямат реална, еквивалентна алтернатива: нито Китай, нито Русия могат в момента да предоставят същия вид стратегическо партньорство в областта на сигурността, което предлагат САЩ.

Тази несигурност е сходна с предизвикателствата, пред които е изправена и Европа: зависимостта от трансатлантическата сигурност вече не изглежда неизменно постоянна. Поради това страните от Залива стават важни партньори и за европейската дипломация в търсене на стабилност и нови формули за сигурност.

Ще се намесят ли страните от Залива във войната?

Джалилванд посочва, че най-желаното за държавите от региона е конфликтът да приключи възможно най-бързо. Въпросът е дали пряка намеса би подпомогнала достигането на устойчиво примирие — той е скептичен, че това би довело до бърз край на военните действия.

Има редица рискови точки: ескалация към по-нататъшни удари по енергийната инфраструктура, активиране на хутите в Йемен, уязвими съоръжения като опреснителните станции, от които зависят градовете в Залива. Тези уязвимости правят директната намеса рискован и потенциално контрапродуктивен ход.

Заключение

Краткосрочните и дългосрочните щети за страните от Залива могат да бъдат значителни: икономически загуби, удари върху доверието на инвеститорите и необходимост от пресъздаване на модели за сигурност. Според Джалилванд настоящата ситуация показва, че регионалните актьори трябва да търсят нови формули за гарантиране на своята безопасност, а Европа следва да остане активен дипломатически партньор в тези усилия.

Автор: Екарт Аретц (ARD)