Ескалация и противоречия: нов обрат в целите на Тръмп в конфликта с Иран

Белият дом променя акцентите

В пресконференция говорителката на Белия дом Каролайн Левит заяви, че гарантирането на свободното преминаване на танкерите през Ормузкия проток не фигурира сред “основните цели” на президента Доналд Тръмп за приключване на военната операция срещу Иран. Този ход бе отразен като пореден обрат в приоритетите на американското ръководство от водещи западни издания.

Заплахата за търговския трафик остава

Въпреки сериозните американски удари и нанесените загуби във военното състояние на Иран, иранските сили продължават да представляват заплаха за търговските кораби, преминаващи през ключовите морски трасета, отбелязва списание Time. Британските издания предупреждават, че възможността Техеран да наложи по-строг контрол над Ормузкия проток може да остане като дългосрочен ефект от конфликта.

Политическите декларации и реалните планове

Държавният секретар Марко Рубио увери, че протокът “отново ще бъде отворен по един или друг начин” — чрез спазване на международното право от страна на Иран или чрез коалиция от страни, включително САЩ, ако Техеран блокира морския път, цитира Time.

В същото време съветниците на Тръмп са стигнали до извода, че специална операция за освобождаване на пролива би удължила конфликта отвъд първоначалния план от четири до шест седмици. Президентът е поставил за цел унищожаването на иранския военноморски флот и ракетни запаси, намаляване на интензивността на бойните действия и дипломатически натиск за възстановяване на свободната търговия. Ако този подход се провали, Вашингтон ще търси от съюзниците — европейски и регионални — водеща роля при отварянето на пролива.

Вътрешни противоречия в изявленията на Тръмп

През последните седмици Тръмп публично сменяше позициите си — от заплахи за удари по цивилна енергийна инфраструктура до призив, че решаването на проблема с протока е задача за други държави, отбелязва Wall Street Journal. Междувременно експерти предупреждават, че колкото по-дълго Ормузкият проток остава затворен, толкова по-тежки стават последиците за глобалната икономика.

Критика от експерти

Сюзън Малони от Brookings Institution определи идеята да се прекратят военните операции преди протокът да е отворен като “невероятно безотговорна” — според нея САЩ и Израел не могат просто да се оттеглят и да оставят последствията, цитира Wall Street Journal.

Укрепване на военния контингент

Въпреки заявеното намерение за бързо приключване, последните седмици показаха засилване на военния присъствие: към региона бяха насочени десантният кораб “Триполи” и 31-ви експедиционен корпус на морската пехота, части от 82-ра въздушнодесантна дивизия, а също така се обсъжда изпращането на още около 10 000 военнослужещи, съобщава Wall Street Journal. Британският Guardian проследява подробно това разполагане.

Рискове от наземни операции и възможни мишени

Анализатори смятат, че най-вероятната цел при ескалация би бил остров Харг — важен терминал за износ на петрол. Ема Салисбъри от Института за изследване на външната политика предупреждава, че превземането на подобни позиции може да доведе до “ужасно лоши последици” и значителни жертви.

По-рискова е мисията за въвеждане на сили на иранска територия с цел изземване на запаси от обогатен уран, които според сведенията са скрити под земята и могат да бъдат разпределени в няколко обекта — операция с висок оперативен риск и неизвестен ефект върху заплахата.

Какво ще е нужно, за да се отвори проливът

Дори ако се предприемат наземни действия, експертите припомнят, че за да бъде гарантирано свободното преминаване ще са необходими: военноморски ескорти за търговските кораби, разминиране и въздушна подкрепа. Това изисква голям брой кораби и оборудване, което ще наложи тясно взаимодействие със съюзниците от Европа и региона.

Разширяване на театъра на военните действия

Ситуацията допълнително се усложни, след като йеменските бунтовници хуси се включиха в конфликта и изстреляха ракети към Израел. Това повишава риска от атаки по морски трасета като Баб ел-Мандеб в южната част на Червено море — сценарий, при който САЩ ще трябва да охраняват едновременно два ключови морски маршрута, което допълнително утежнява логистиката и политическите решения.

Заключение

Променливите изявления, разполагането на допълнителни сили и възможните операции с висока цена за човешкия живот очертават сложна и рискована картина. Въпросът кой ще поеме отговорността за отварянето на Ормузкия проток и как ще се балансират военните и дипломатическите инструменти остава в центъра на международните дискусии.