ГТП в България: манипулации, регулаторна празнота и риск за пътната безопасност

Какво установи последният анализ

Институтът за пътна безопасност (ИПБ) публикува доклад, който поставя под съмнение надеждността на системата за годишни технически прегледи (ГТП) в България. Анализът съпоставя публични данни от страната с резултатите от TÜV Report (2024–2026), обхващащ близо 9.5 милиона технически прегледа в Германия, за да оцени дали българските статистики са реалистични на инженерно-статистическа основа.

Ключови числа и парадокси

Докладът посочва следните несъответствия между българските и германските данни:

• В България едва 0.1% от автомобилите не преминават ГТП при първо явяване, докато в Германия 21.5% са отхвърлени заради сериозни дефекти.
• Само 59.4% от германските автомобили минават преглед без забележки; при автомобили над 10 години делът на дефектните превозни средства достига до 40%.
• Средната възраст на автопарка в България е над 19 години, спрямо около 10.8 години в Германия — фактор, който обичайно увеличава вероятността от технически неизправности.

ИПБ обръща внимание, че наблюдаваната почти пълна изправност в българските отчети противоречи на базови принципи на механиката и износването на материалите.

Как се правят „годишните“ прегледи на практика

В доклада са описани установени практики, които компрометират реалността на прегледите:

• Манипулиране на емисии чрез временна смяна на ауспух (използване на „назаем“ изпълнител от изправен автомобил).
• Фиктивни тестове за спирачна и ходова част — частично натоварване на стендове или манипулации със софтуера за отчет.
• Формално провеждане на прегледи с минимален или липсващ реален контрол на критични системи.

Ролята на контролните органи

Според ИПБ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършва предимно формални проверки и рядко налага санкции на пунктове с нереалистично висока успеваемост. Докладът цитира случаи на пунктове, които години наред декларират почти нулев брой неизправни автомобили, без да срещнат последствия.

Рискове за пътната безопасност и околната среда

Компрометираната система за ГТП според експертите води до реални последици:

• Повишен риск от катастрофи заради коли с дефектни спирачки, окачване и осветление.
• Увеличено замърсяване на въздуха, особено от превозни средства без катализатори и DPF филтри.
• Социален ефект: усещане за безнаказаност и институционално съучастие, което подкопава доверието в държавните регулации.

Какви мерки са необходими

Докладът намеква за необходимостта от конкретни промени, сред които по-строги и независими проверки, прозрачни данни и санкции за пунктове с доказани манипулации. ИПБ и експертите призовават за техническо обновление на контролните механизми и въвеждане на мерки за верификация на отчетните данни, за да се възстанови доверието и да се намалят реалните рискове за пътната безопасност.

Резултатите от доклада служат като предупреждение за системен риск: ако констатациите се потвърдят, проблемите при ГТП не са само статистически аномалии, а фактори, които пряко застрашават живота и здравето на участниците в движението и общото качество на градската среда.