Кабинетът обжалва парламентарното нареждане за членство в Съвета за мир пред КС

Кратко резюме

Конституционният съд образува днес дело по искане на Министерския съвет срещу решение на Народното събрание, което според кабинета надхвърля правомощията на парламента и се намесва във воденето на външната политика. Правителството атакува акт, който го задължава да внесе закон за ратифициране на българското членство като държава-основател в т.нар. Съвет за мир, свързван с инициативата на американския президент Доналд Тръмп.

Как възникна спорът

На 13 март депутатите гласуваха решение, с което ултимативно наредиха на изпълнителната власт да стартира процедурата по присъединяване към международната организация. В отговор Министерският съвет подаде иск пред Конституционния съд, като посочи, че подобна заповед нарушава конституционното разпределение на властите и правомощията на кабинета по външна политика.

Позицията на правителството

“Решението на парламента противоречи на принципа на правовата държава, на принципа на разделение на властите и на установеното правомощие на Министерския съвет да осъществява вътрешната и външната политика на страната”,

посочиха от правителствената пресслужба, аргументирайки жалбата си с вече издадена задължителна тълкувателна практика на Конституционния съд от 2021 г., която уточнява границите между законодателната и изпълнителната власт.

Икономическите измерения на решението

Депутатският натиск страната да влезе в Съвета за мир със статут на държава-основател поражда сериозни финансови въпроси. По устав на организацията, създадена в Давос по-рано тази година, постоянното членство предполага първоначална вноска в размер на около един милиард щатски долара. Този значителен ресурс и специфичните изисквания на инициативата са в основата на напрежението между изпълнителната и законодателната власт.

Процедурата в Конституционния съд

За докладчик по новообразуваното дело е определена съдия Галина Тонева. Решението на Конституционния съд ще бъде проследено внимателно, защото може да даде прецедент относно границите на парламентарната инициатива по въпроси, които касаят външната политика и международните ангажименти на страната.

Значение за бъдещия баланс на властите

Крайният изход от делото ще има значение не само за конкретния казус около Съвета за мир и предложените международни ангажименти, но и за бъдещите отношения между държавните институции в България — кой и в какви рамки може да определя външнополитически решения и финансови ангажименти.