Икономист: Заплатният разрив расте — държавният сектор взема предимство, частният се свива

March 13, 2026 Информирваш ме

Какви са основните данни

Анализ на старшия икономист от “Отворено общество” Георги Ангелов показва, че разликата в заплащането между държавния и частния сектор в България се увеличава. Към края на миналата година средната брутна заплата в публичния сектор е с около 9% по-висока в сравнение с частния. При държавните служители разликата достига 21%, а ако се отчете факта, че част от осигуровките не се удържат от държавните служители, реалният разрив е още по-голям.

Промени в заетостта

От 2019 г. насам населението на страната е намаляло с близо половин милион, което се отразява и на пазара на труда. В частния сектор работят около 344 000 души по-малко, докато броят на заетите в публичния сектор остава приблизително същият. По думите на Ангелов това е необичайна тенденция, тъй като публичните услуги са предназначени да обслужват населението — следователно при намаляване на населението би трябвало и публичният сектор да се свие.

Дял на публичния сектор и заплащане

Днес 26,3% от заетите работят в публичния сектор, като този дял расте през последните години. Според икономиста по-естественото равнище би било под 20%, каквото е било преди 7–8 години. Междувременно заплатите в публичния сектор продължават да се покачват, което допълнително натоварва държавния бюджет.

Финансови и икономически последици

Ангелов припомня, че увеличаването на разходите за поддържане на голям публичен сектор вече доведе до напрежение — протести и политическа криза, а бюджетът започна да изпитва затруднения. Обсъждат се увеличения на данъците и на осигурителните вноски, но такова решение е тежко за частния сектор, особено когато броят на заетите в него намалява.

Защо заплатите изглеждат по-високи в публичния сектор

Една от причините за разликата в брутните възнаграждения е специфичното третиране на осигуровките за държавните служители, включително за служители в МВР и в съдебната система. Част от осигурителните плащания, които обичайно се разпределят между работодател и работник в частния сектор, не се прилагат по същия начин за публичните служители. Това означава, че на практика нетният доход и разходите за труд могат да изглеждат в полза на държавните работници, което обяснява значителната разлика в заплащането.

Заключение

Според анализа, ако продължават да се увеличават тежестите върху частния сектор и едновременното разрастване на публичната заетост, рискът е преместване на работна сила от реалната икономика към държавния апарат. Това би намалило производствения капацитет и би задълбочило бюджетните проблеми, които вече са в центъра на политическите дебати.