Кеворк Кеворкян: Властта дърпа конците — ‘Комисион’ като символ на посоката

Кеворк Кеворкян коментира посоката и властта

Журналистът сподели наблюденията си във Facebook, като описа парадоксите на нашата “посока”: тя е ясна на думи, но липсват подходящи пътища, а често и пътят, който направим, се оказва безизходен. Според него хората са длъжни да вървят послушно натам, накъдето ги насочват — и това не е само метафора за изборите, а описание на политическата реалност.

Истории от близкото минало

Кеворк припомня примери от региона — държави, които търсеха свой път, и лидери, които понякога се опитваха да отклонят вектора си от доминиращите центрове. В личен разговор с Тодор Живков той си спомня как бившият лидер, впечатлен от Япония, се надявал да зарази с идеи дори Горбачов. Но бързо разбра, че срещу него стои политик с малък обсег, който не споделящ оригиналните амбиции — и това го разочарова.

Медията, спектакълът и посоката

Една от отправните точки за размишления беше 3D мапинг спектакъл, показан от голяма телевизия, озаглавен “Посока”. Светлинното шоу използва фасадите на Националната галерия и Етнографския музей, а водещият загатна, че предстоящите избори могат да променят всичко. Това предизвика въпроси: може ли “Посоката” да бъде предмет на телевизионна прогноза или дори покана за промяна — и какво означава това в контекста на политическата ни сцена?

Социологията и общественото доверие

Поредното предизборно изследване, поръчано от същата медия, бе извършено от две агенции — “Алфа Рисърч” и “Маркет Линкс”. Кеворк отбелязва, че съвместният подход може да увеличи доверието, но припомня и случаи, в които методите и резултатите на социолозите бяха поставяни под въпрос.

От проучването: 41% от анкетираните смятат, че България трябва да бъде твърдо в ЕС и НАТО; 34% предпочитат баланс между ЕС и Русия; 17% са за по-близки връзки с Руската федерация. Сумирайки 34% и 17% получаваме 51% — повече от 41%, което поставя под съмнение непоколебимата представа за единствената “посока”.

Социални тревоги и икономическо неравенство

Данните показват и друго притеснение: 76% от българите се притесняват за финансовото си състояние. Кеворк пита реторично с кого ще търсим баланс, когато около 5% от населението държат значителна част от спестяванията — по думите му тези икономически дисбаланси трудно се оправдават с проста промяна на “посоката”.

Корупция, власт и отговорност

Авторът прави ясна разграничение: проблемът не е само в корупцията като явление, а в самата същност на властта — всяка власт, според него, носи отговорност за системните деформации. Той критикува и по-щедрите говорители срещу корупцията, които, вместо да я премахват, често се превръщат в средство за политическа употреба.

Бърз преврат и новите господари

Кеворк твърди, че в страната е извършен бърз и тих преврат: нови играчи, които той нарича шарлатани, за кратко овладяха властта и започнаха „прочистване“ и реорганизация без традиционни изборни процедури. Тези действия според него подкопават решенията на парламента и ролята на институции като ЦИК.

Марка “Комисион” — народна шега с горчива нотка

В края на текста стои анекдот: един местен политик гордо обяснява на майка си, че новият му автомобил е „комисион“ — и така в градчето се родила „марка” с иронично значение. За Кеворк това е символ: когато властта и личният облагодетелстване се сливат, дори езикът ни го отразява като нова, горчива реалност.

Заключение

Посоката, според коментарите, не се променя само с думи или с шоу-промени. Необходима е институционална промяна: не просто да обвиняваме “корупцията”, а да търсим как самата власт се организира и защо позволява неравенствата и несправедливостите да се задълбочават. И докато това не стане ясно и видимо, обществото ще продължи да търпи последствията — а марката “Комисион” остава като сатира на ежедневието ни.