Петър Слабаков — животът и пътят на един свободен дух

Ранни години и семейни корени

Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. В родовата му памет остават двама прадядовци — Петър Манолов по майчина линия и Иван Слабаков по бащина линия, които са участвали като четници при капитан дядо Никола през 1856 г. В спомените си актьорът често отбелязва, че е роден 12 години след брат и сестра си, което според него говори за голямата обич на родителите.

Ученически роли и първи усещания за сцена

Средното си образование завършва в Шумен в класическа паралелка на Девическата гимназия „Ненчо Попович“. Там получава първата си театрална роля в историческа пиеса — като зидар с една реплика, която му донася първите аплодисменти. В училищните години го наричат „Слабака“ — прякорът, с който приятелите му го заговарят и на който той свиква да отговаря.

От войник до тракторист

След гимназията участва като доброволец във войната 1944–1945 г. Въпреки че не следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, през 1945 г. става слушател в театралната група на Георги Стаматов в София, където работи рамо до рамо с млади актьори като Лили Попиванова и Асен Миланов. Впоследствие напуска столицата и отива в Добруджа, където работи като тракторист. По-късно следва в Института за народно стопанство във Варна, специализирайки икономика на промишлеността, като същевременно работи като леяр и завършва задочно. До 29-ата си година участва предимно в самодейни театрални трупи.

Професионална сцена

Дебютът му като професионален актьор е на сцената на Варненския драматичен театър през 1950 г. През следващите десетилетия работи в редица български театри: Бургас (1957–1960), Пловдив (1960–1963), „Трудов фронт“ в София (1963–1964), Народния театър за младежта (1964–1965), Драматичния театър в Перник (1965–1966), театър „София“ (1972–1979) и Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1980–1991). Самият той признава, че не може да стои на едно място повече от няколко години и често сменя сцената, когато усети, че е време за промяна.

Киното: над 120 роли

В киното Слабаков дебютира в края на 50-те и началото на 60-те години, а официалният му филмов дебют е във „Дом на две улици“ (1960). В кариерата си има около 120 филмови роли и участия в редица телевизионни продукции, реализирани в България и в съвместни проекти с Германия, Италия, СССР, Чехословакия, Полша и Югославия.

Сред запомнящите се превъплъщения са първата му главна роля — Камарад в „Призори“ (1961), Антон в „Пленено ято“ (1962, реж. Дучо Мундров), генерал Заимов в „Цар и генерал“ (1966, реж. Въло Радев), Динко в „Тютюн“ (1962), Караджов в „Смърт няма“ (1963), Шибил в едноименния филм (1967, реж. Захари Жендов) и ролята на Снайпера в „19 метра вятър“ (1988, реж. Владимир Краев). Някои филми, в които участва, са цензурирани и забранени в даден период — например „Понеделник сутрин“ (1965) и „Завръщане“ (1967).

През 1977 г. прави едно от най-силните си превъплъщения в „Звезди в косите, сълзи в очите“ (Иван Ничев). Сред по-късните му участия са „Покрив“ (1978), „Златната река“ (1983) и „Аз, графинята“ (1989).

Гражданска позиция и политика

„Всеки може да бъде свободен духом – човешкият дух не се обръща за секунди, свободният човек си остава свободен при всеки режим.“

Политическият и обществен път на Слабаков започва в края на 80-те години. Той е сред организаторите на екологичните протести в Русе през 1989 г. и един от учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988), на Клуба за гласност и демокрация, на независимо сдружение „Екогласност“ (1989) и на Съюза на демократичните сили (декември 1989 г.).

От 24 ноември 1989 до 31 март 1990 г. е председател на „Екогласност“, а по-късно (1992–юни 1995) ръководи партията „Политически клуб ‚Екогласност‘“. На 11 февруари 2006 г. е избран за почетен председател на партията. Бил е народен представител във VII Велико народно събрание от СДС (1990–1991) и в 37-ото Народно събрание като депутат от БСП.

Награди и признание

По време на кариерата си получава редица отличия: орден „Червено знаме на труда“ (1974), орден „Народна република България“ — първа степен (1983) и наградата „Златната камера“ (1984) за мъжка роля за 1983 г. През 2003 г. е обявен за почетен гражданин на Лясковец по повод 80-годишнината си, а през 2004 г. получава наградата „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство.

Личен живот и памет

В книгата си „Петър Слабаков, който знае 3 и 300“ актьорът споделя, че ще помни винаги балканското село Градница и първия си учител — краеведът и еколог Илия Габровски. След пенсионирането си се установява в село Бериево заедно със съпругата си, актрисата Цветана Гълъбова, където живее до края на живота си. Петър Слабаков умира на 17 май 2009 г. на 86-годишна възраст.