Как конфликтът в Близкия изток укрепва позициите на Китай спрямо САЩ

Военните действия в Близкия изток променят баланса в глобалната политика и в краткосрочен план усилват позициите на Китай спрямо САЩ, смятат експерти, цитирани от Франс прес и БТА. Отложената с няколко седмици среща между президентите Си Цзинпин и Доналд Тръмп вече се разглежда в нов контекст, в който Пекин добива дипломатическо и стратегическо пространство.

Отлагането на срещата и реакциите в Пекин

Първоначално планираната визита за периода 31 март – 2 април беше отложена по искане на САЩ. Доналд Тръмп обяви, че срещата ще се проведе „след около пет–шест седмици“, което я премества към края на април. Китайската страна запази сдържан тон, а сред гражданите има и скептицизъм: 50-годишен IT специалист отбеляза, че Тръмп „меня мнението си всеки ден“ и че затова не е надежден, но все пак изрази надежда за затопляне на двустранните отношения.

Как конфликтът променя предстоящите разговори

Войната в региона поставя разговорите в нова рамка — резултатите остават несигурни, тъй като продължителността и тежестта на конфликта са непредвидими. Анализатори предупреждават да не се очакват големи пробиви и посочват, че настоящата ситуация временнo подсилва позицията на китайския президент.

Вниманието на САЩ и вътрешнополитическите последствия

Конфликтът отвлича ресурсите и вниманието на Вашингтон. Както посочва У Синбо, директор на Центъра за американски изследвания в университета „Фудан“, Тръмп ще трябва да управлява кризата, което може да има отражение върху вътрешната политика и икономиката, включително върху междинните избори за Конгрес през ноември.

Анализаторът Али Уайн от International Crisis Group коментира, че това, което трябваше да бъде демонстрация на американска сила, всъщност разруши „илюзията за всемогъществото“ на САЩ и остави Вашингтон в позиция, в която временно се нуждае от своя основен стратегически конкурент за справяне с криза, която сам е провокирал.

Енергия, санкции и възможности за Пекин

Администрацията в САЩ разглежда възможността за частично облекчаване на санкциите над иранския петрол, за да смекчи ценовия натиск. Това може да бъде благоприятно за Китай: според данни на компанията Kpler през 2025 г. над 80% от износа на ирански петрол отиде към Китай. Пекин може да използва тези доставки на международния пазар и да упражни влияние върху Иран при необходимост.

Редкоземни елементи и военен потенциал

Освен енергоресурсите, Китай разполага и с ключови предимства в областта на редкоземните елементи — суровини, важни за съвременните технологии и военна промишленост. Джейсън Бедфорд от Института за източноазиатски изследвания към Националния университет на Сингапур предупреждава, че контролът върху тези доставки може да се окаже инструмент за натиск, тъй като ограничено предлагане и високо търсене в САЩ дават възможност на Пекин да възпрепятства производството на нови оръжия.

Рисковете за Китай при продължителен конфликт

Пекин е наясно, че продължаващ военен конфликт носи големи рискове. Както заяви министърът на външните работи Ван И, „няма победител във войни, които се проточват“. Основният икономически интерес на Китай в региона е стабилността — войната застрашава както вноса на енергийни ресурси, така и износа на електрически превозни средства и зелени технологии, посочва Хенри Тугендхат от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

Дори със значителни вътрешни петролни резерви и готовност за подобни шокове, Китай не контролира глобалните последици от конфликта, които могат да ударят ключови пазари като Европа, важен потребител на стоки от азиатската държава.

Икономически натиск и търговски рискове

Напрежението в търговските отношения с Вашингтон също остава на дневен ред: след временното разведряване през октомври и намалението на износа за САЩ с около 20%, Пекин се стреми да избегне нови мита и конфронтация, докато американската администрация обсъжда възможни нови мерки за търговска защита.

Заключение

В краткосрочен план Близкоизточният конфликт дава дипломатическо и стратегическо предимство на Китай, но продължителността му може да обърне ползите в загуби за всички страни. Пекин трудно би извлякъл чиста полза от продължаваща нестабилност — неговият приоритет остава запазването на икономическата и търговската стабилност в един все по-нестабилен свят.