Колко пари са нужни на България: бюджет, инфлация и пътища за растеж

Публичните финанси: къде е проблемът?

Финансовият министър Гълъб Донев описва ситуацията лаконично: „Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми.“ В отговор правителството предлага серия мерки за овладяване на дефицита — сред тях край на автоматичното обвързване на част от възнагражденията със средната работна заплата, таван на заплатите в бюджетния сектор и съкращения в администрацията.

Защо досегашното индексиране издърпва бюджета надолу

Автоматичните увеличения, свързани със средната работна заплата, работят като своеобразен перпетуум мобиле: покачване на средната заплата води до поредни вълни от повишения за депутати, ръководители на регулатори, служители в сигурността и други групи, а това от своя страна отново повишава средната работна заплата. Така се създава растящ натиск върху публичните разходи.

Увеличението на възнагражденията на депутатите (240 души) е символично в сравнение с мащаба на публичната администрация — около 550 000 служители. „Голяма част от техните възнаграждения са обвързани с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета,“ коментира Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Кампания за по-прозрачен бюджет

ИПИ заедно с платформата „Активни политики“ и Българската предприемаческа асоциация (BESCO) стартираха инициативата „Бюджет на растежа“. Целта е да се провокира отговорно управление на публичните пари чрез по-широк обществен и експертен диалог.

„Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност,“ казва Ивайло Маджаров от „Активни политики“. Според него без сериозни реформи и анализи бюджетният процес ще се повтаря — с годишни заеми, парче по парче харчене и липса на дългосрочна перспектива.

Образоване и включване на младите

Част от кампанията е да върне интереса на младите към публичните финанси — тема, която стана централна за активните граждани през 2025 г. Планът включва образователни материали: какво е държавен дълг, какво представлява инфлацията и как личната инфлация удря семейния бюджет, както и кои инвестиции могат да стимулират растежа.

Къде да се инвестира: образование и технологии

Един от акцентите на участниците е пренасочване към бъдещи сектори: образование, високотехнологични индустрии, центрове за данни и разработки в сферата на изкуствения интелект. „Умението за учене през целия живот е ключово — университетското образование вече не е достатъчно,“ отбелязва Маджаров. Според него държавата трябва да подпомага ежегодното преквалифициране и повишаване на технологичните умения в целия трудов ресурс.

Сивата икономика: голяма празнина в приходите

За да бъдат финансирани инвестиции в здравеопазване, образование и технологии, държавата трябва да сведе до минимум укриването на доходи. Според оценките на ИПИ сивата икономика е между 20 и 30% от БВП. Изследване на консултантската компания Kearney посочва дял от 34,6% към 2023 г., което поставя България на първо място в ЕС по този показател; друго проучване, възложено от Visa, дава водещи позиции и по кешовите плащания.

„Сивият сектор се изсветлява чрез достъп до информация и целенасочени проверки в notorично известни отрасли,“ казва Петя Георгиева. За да започнат повече граждани и фирми да плащат данъци и осигуровки, според нея е нужна и промяна в очакванията: хората трябва по-настойчиво да искат качествени публични услуги за парите, които вече плащат.

Защо контролът на цени не е решение

Експертите предупреждават, че административните мерки за контрол на цени — например фиксиране на стойности на отделни хранителни стоки — трудно ще пречупят инфлацията. „Това е отговор на очакванията на избирателите, но е изключително трудно чрез административни мерки да се контролира инфлацията в една пазарна икономика,“ коментира Петя Георгиева.

Към вътрешните фактори за по-висока инфлация (повишени доходи в последното десетилетие) се добавят външни шокове: енергийни кризи, конфликти и глобални икономически влияния.

Дългосрочна стратегия като условие за растеж

Ивайло Маджаров настоява за ясни приоритети: какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем. Според участниците в инициативата устойчивото икономическо развитие и структурните реформи са по-ефективният път към овладяване на инфлацията и увеличаване на приходите, отколкото временни административни мерки.

Перспективи

Въпреки текущите затруднения, България има възможности — в образованието, технологиите и привличането на инвестиции. Ако бюджетът бъде планиран прозрачно, с фокус върху дългосрочни инвестиции и мерки за намаляване на сивата икономика, страната може да изгуби по-малко ресурси и да създаде условия за устойчив растеж.