Янкулов настоява ВАС да сезира Съда на ЕС за продължителността на временния мандат на главния прокурор

Какво е в основата на жалбата

На 24 март министърът на правосъдието Андрей Янкулов внесе в Софийския апелативен съд жалба пред Върховния административен съд (ВАС) срещу отказа на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) да назначи временно изпълняващ функциите главен прокурор различен от Борислав Сарафов. В жалбата министърът повтаря аргументите си от заседанието на 11 март, като твърди, че практиката на колегията създава институция с потенциално “вечен” временен мандат — явление, което според него противоречи на конституционните принципи.

Искане за преюдициално запитване до Съда на ЕС

Янкулов отправя конкретно искане до ВАС да отнесе въпроса към Съда на Европейския съюз чрез преюдициално запитване, за да бъде изяснено дали националната тълкувателна практика е съвместима и с правото на Съюза. Според жалбоподателя, въпросът не е само вътрешноправен, а може да засяга общи принципи на правовата държава, които са защитени и от европейските институции.

Защо спорът не е само „административен“

Прокурорската колегия аргументира решението си с това, че още през юни 2023 г. е издаден административен акт, с който Борислав Сарафов е назначен да изпълнява длъжността до избор на титуляр, и че този акт е окончателен в рамките на определената законова процедура. Янкулов обаче твърди, че подобна логика фактически превръща временната длъжност в безсрочна, защото няма определен краен срок за заемането ѝ. В една правова държава, подчертава той, мандатността е ключов принцип при упражняване на публична власт; безсрочността е неприемлива и в противоречие с решението на Конституционния съд по к. д. № 12/2010, където е установено, че “изключена е безсрочността при упражняване на власт”.

Юридическа аргументация и европейска практика

Жалбата се позовава и на развитие в практиката на Съда на ЕС: становище на генералния адвокат от 5 юни 2025 г. по дело C-769/22, което препоръчва на Съда в Люксембург да прилага защитата на правовите принципи като стандарт при оценка на валидността на назначения в съдебната система. Според този аргумент отказът да се преосмисли въпросът за временно упражняване на правомощия на висш орган би могъл да влезе в противоречие с правото на Съюза.

Основните правни точки, изведени в жалбата

• Липса на компетентност на прокурорската колегия — жалбоподателят подчертава, че въпросът следва да бъде решен от пленума на ВСС;
• Приложимост на срока за временно изпълняващи функции и към вече назначените лица;
• Противоречие с предишни решения на колегията при сходни случаи;
• Вътрешна непоследователност в аргументите на членовете на колегията — едновременно се заявява, че министърът няма право да предлага кандидат за временен изпълняващ, и че въпросът е разгледан по същество относно възможността за назначение на друго лице.

Какво очаква министърът

В жалбата се посочва, че министърът на правосъдието очаква делото да бъде разгледано в кратък срок, заради значението на проблема за правилното функциониране на държавните институции. Той призовава ВАС за внимателно и пълно становище по всички изложени аргументи и не изключва, при необходимост, делото да стигне и до европейските инстанции.

Значение за правната система

Спорът за характера и продължителността на временните назначения в съдебната система има потенциални дългосрочни последици: от начина, по който се реши този казус, може да зависи дали временните мандати ще останат изключение с ясно ограничение във времето или ще се установи практика, която да подкопае принципа на мандатност и подотчетност при заемането на ключови държавни длъжности.