Григорова: Икономическата визия на Радев е далеч от лявата програма
Остра реакция към икономическата стратегия
Независимият общински съветник Ваня Григорова изрази разочарование от икономическата стратегия, представена от кандидат-президента Румен Радев, като посочи, че предложените мерки са „мъчно съвместими с лява политика“. Критиката ѝ прозвуча в предаването „Пресечна точка“ по Нова телевизия.
Символика и състав на екипа
Григорова обърна внимание на факта, че презентацията бе завършена от испански бизнесмен, което според нея носи символика за посоката на икономическата визия. Тя също така посочи включването в икономическия отбор на Иван Василев — бивш зам.-кмет на Столична община по ресорите финанси и здравеопазване — и припомни спорове около неизпълнението на решения на СОС по време на неговия мандат. „Ако такъв тип икономист е в основата на екипа, ще имаме проблеми с изпълнението на решенията на самото правителство“, каза тя.
Парите като условие за политики срещу инфлацията
Според Григорова обещанията за овладяване на растящите цени не могат да бъдат изпълнени без налични средства. Тя посочи, че повтаряните вече седмица уверения за непроменяне на данъците означават риск: „Ако няма допълнителни приходи, може да се стигне до крайни мерки — например временно спиране на плащания като пенсии“, предупреди тя, цитирайки необходимостта от реалистична финансова рамка.
Данъчни промени или нови заеми — изборът е труден
Григорова обрисува алтернативите пред държавата: или да се реформира данъчно-осигурителната система, или да се прибягва до допълнителни заеми — стратегия, използвана и от няколко последни правителства. Нейното предложение в краткосрочен план включва връщане на необлагаемия минимум, по-високо облагане на по-заможни компании и банки и значително увеличение на максималния осигурителен доход, за да влязат повече приходи в държавната хазна.
Работодателските разходи и българските заплати
За да подкрепи тезата си, Григорова цитира данни на Евростат: средният разход за труд на час за 2025 г. в България е около 12 евро — най-ниският в ЕС, докато средното за съюза е 34,90 евро. „Работодателите в България плащат приблизително три пъти по-малко в сравнение със средното за ЕС, но цените не са три пъти по-ниски“, подчерта тя и заключи, че трудностите в индустрията не могат да се обяснят само със заплатите на служителите.
Недостиг на средства в общинските болници
На тема здравеопазване Григорова изтъкна, че общинските болници са силно недофинансирани и поемат тежестта на грижата за социално слаби, неосигурени и бездомни пациенти. Тъй като държавният бюджет все още не е приет, общините нямат финансовия обхват да увеличат плащанията си и често се налага да дофинансират болниците чрез допълнителни договори. В условията на висока инфлация това затруднява покриването на базовите нужди — за сметка на пациентите и медицинските екипи.
Заключение
Григорова призова за по-ясен финансов план и структурни промени, които да гарантират както социална справедливост, така и възможност за реализация на политиките, обещани пред избирателите. Без корекции в данъчната политика или нови приходи тя предупреждава, че изпълнението на публичните ангажименти ще бъде трудно.
