Путин и големите капитали: кой ще плати сметката за войната
Призив за пари от „профсъюза на олигарсите“
На скорошна среща с представителите на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Владимир Путин е поискал от най-големия руски бизнес да осигури средства за продължаване на военните действия, като същевременно отбелязал, че бърз край на конфликта не следва да се очаква. Официалният говорител Дмитрий Песков опроверга новината в първоначалния си вид, но призна, че множество бизнесмени „смятат за свой дълг“ да дадат значителни суми на държавата, а президентът подкрепя тяхното желание.
Ръст на богатството на върха
Данните от индекса на милиардерите на Bloomberg показват, че през последната година общото състояние на двадесетте най-богати руски граждани се е увеличило с около 32,8 милиарда долара. В срещата с Кремъл присъстваха именно голяма част от тези личности.
Като пример Bloomberg посочва сенатора от Дагестан Сулейман Керимов, чийто капитал се е увеличил с приблизително 3,35 милиарда долара и според оценките достига около 10,4 милиарда. Не е изненада, че именно такива фигури бяха сред първите, които предложиха помощ за армията.
Скритият натиск зад благодарността
Песков припомни и историческата роля на държавата през 1990-те, когато много от сегашните олигарси получиха активи на привилегировани условия. Такъв ретроспективен аргумент носи и недвусмислена интонация: отказът да се помогне може да бъде последван от неприятни последици, включително риск от национализация на активи.
Как бизнесът спечели — и после бе натоварен
В началото на войната Кремъл се въздържа от грубо посегателство към големия бизнес — властите оценяваха лоялността на онези, които останаха и не осъдиха анексиите. На някои фирми бе позволено да репатрират капитали през 2022 г. без претенции, а бизнесът получи възможности за допълнителни печалби от държавни поръчки и регулации.
По-късно обаче се появиха конфискации и национализации в отделни сектори, както и скрити „такси“ под формата на допълнителни плащания за нуждите на войната. Малките и средни предприятия вече усещат натиска на последните данъчни промени, а традиционните печалби от петрола намаляват.
Променена икономическа логика: инвестиции без гаранции
В замяна на доброволните — или принудителни — вноски Кремъл не предлага ясни гаранции. Путин не обяви примириe в замяна на инвестиции и заяви, че границите, които счита за възможни, може да включват териториите на Донецка област, но малцина вярват, че това ще е окончателно ограничение.
В такава среда бизнесът, който е силно преплетен с държавата, получава ясен сигнал: „който е пил, ще плаща“ — и никой не пита платците дали одобряват сметката си.
Това е авторско мнение и може да не съвпада с позициите на Българската редакция или на Дойче Веле.
