Египетски месрипитек: 18‑мил. вкаменелост преосмисля произхода на висшите примати
Открита нова вкаменелост от древен примат в Западната пустиня
Екип от египетски учени докладва за вкаменелост на непознат до този момент вид висши примати, Mesrypithecus moghraensis, възраст около 18 милиона години. Находката идва от района на Западната пустиня и според публикувано проучване в списание Science може да разшири разбирането ни за ранната еволюция на човекоподобните маймуни.
Как бе проведено изследването
Проектът използва усъвършенствани филогенетични анализи, като комбинира генетични данни от съвременни видове с морфологичните характеристики на новите фосили. Резултатите позиционират месрипитека близо до общия прародител на съвременните човекоподобни маймуни, което предполага, че ранната история на тези групи може да не е била ограничена само до Източна Африка.
Значение за еволюционните теории
Дълго време преобладаващата хипотеза беше, че произходът и първичната радиация на висшите примати са концентрирани в Източна Африка. Откритието в Северна Африка предлага «липсващо парче» и показва, че районите на север от познатия ареал също са играли роля в ранната еволюция на тези животни.
Кой стои зад находката
Ръководителите на изследването са от Университета в Мансура. Д-р Хешам Салам, основател на Центъра по палеонтология на гръбначните животни в университета, посочва, че това откритие може да промени картата на приматите в Африка. Проектът е реализиран изцяло от египетски научен екип; водещата изследователка д-р Шрук ал Ашкар е първата жена от Близкия изток, която ръководи такъв мащабен изследователски проект, публикуван в престижно научно списание.
Предишни постижения на екипа
Мансурският център вече има няколко значими открития: през 2018 г. бе описан големият динозавър Mansourasaurus, който запълни празнина в историята на африканските динозаври; през 2023 г. бе обявен Tutcetus — един от най-древните и най-малките базилозаври; през 2025 г. бе идентифициран «долинният крокодил» Wadisuchus; а находката на месоядния бозайник Bastetodon (ок. 30 милиона години) допринесе за знанието за ранните хищници в региона.
Последици и бъдещи проучвания
Откритието на Mesrypithecus moghraensis отваря нови пътища за изследване на географското разпространение и еволюционните връзки на ранните маймуни. Последващи разкопки и допълнителни анализи ще са необходими, за да се уточни как точно този вид се вписва в общото дърво на приматите и какво означава това за моделите на миграция и диверсификация в ранния миоцен.
Източници: проучване в Science, изявления от екипа на Университета в Мансура и медийни публикации, включително Ahram Online.
