Кънев: Влизането в Тръмповия „Съвет за мир“ ерозира суверенитета на България

Европа и липсата на обща позиция за Близкия изток

Според евродепутата Радан Кънев основният проблем е, че Европейският съюз не разполага с единна позиция по войната в Близкия изток. Причината е институционална: външната политика на ЕС се решава с единодушие от 27 държави, всяка от които има право на вето. Това прави трудно формирането на обща линия при кризи.

Разминаване между Европа и Съединените щати

Кънев подчерта, че различията между европейските държави често се отразяват и в отговорите им към региона — вътрешнополитически фактори усилват разнопосочните подходи. Той посочи, че в Евросъюза доминира гледната точка, че текущият конфликт няма ясни цели и не подлежи на положителен резултат, докато действията на САЩ — включително решенията за военни удари — често се взимат без предварителна координация с европейските съюзници или с Конгреса на САЩ. Такъв подход, по думите му, поставя под риск глобалната сигурност, особено ако ескалира до удар срещу Иран.

Единодушието като пречка за ефективна външна политика

В съвременния свят, където силата и геополитическите реалности придобиват все по-голяма тежест, Кънев смята, че ЕС не може да запази статуквото на решения с единодушие от 27 държави. Пропастта между европейското разбиране за политика и това на САЩ става все по-голяма, а за да бъде ефективен, съюзът трябва да успее да формира преобладаваща обща позиция.

Енергийна зависимост и национална сигурност

Отделянето на европейската икономика от руските енергийни доставки вече не е въпрос само на икономика, а на сигурност, отбелязва Кънев. Опитите на Москва да използва енергоресурсите като инструмент за политическо влияние показаха необходимостта от изграждане на енергийна система, която да не оставя страните зависими от „капризите на Кремъл“.

Какво представлява „Съветът за мир“ и защо предизвика спор

Кънев коментира и решението на Народното събрание, с което депутатите задължиха служебното правителство да внесе проект за закон за ратификация, свързан с присъединяването на България към устава на т.нар. Съвет за мир, иницииран от президента Доналд Тръмп.

По думите на евродепутата темата не е разглеждана в Европейския парламент, тъй като повечето държави от ЕС отказаха да участват — с различна степен на категоричност. Сред изключенията са само две страни: Унгария и България. Подписът под конкретния документ е на бившия премиер Росен Желязков, а текстът все още не е преведен на български, което предизвика допълнително притеснение в публичния дебат.

Политически реакции и правни възражения

Кънев изрази възмущение от начина, по който е гласувано задължаването на кабинета да внесе проекта — сред подкрепилите са представители на ГЕРБ, „Има такъв народ“, ДПС-Ново начало, както и групи и партии, които според него са се „скрили“ зад гласуването (МЕЧ, „Величие“, АПС и част от БСП). Според него мнозинството не е запознато със съдържанието на документа на български.

Независимост или подчинение?

Кънев квалифицира Съвета за мир като еднолична, професионална структура, в която Тръмп запазва всички правомощия. Това, според него, означава поставяне на България в подчинено положение на един човек — нещо, което е трудно приемливо за суверенна държава. Той допълни, че по формалните документи дори не става дума за участие на Съединените щати като държава, а за организация с неясни цели и механизми, което прави процеса на ратификация предизвикателство от политическа и правна гледна точка.

Заключение

Кънев предупреждава, че бързите и непрозрачни решения по външнополитически инициативи могат да имат дългосрочни последствия за позицията и сигурността на България. Според него преди да се предприемат такива ходове е необходимо пълно обществено обсъждане и ясни правни гаранции за националните интереси.