Хампарцумян: Първо да се спрат течовете в системата, след това да се мисли за данъци

Натрупани рискове в публичните финанси

България вече усеща последствията от дългогодишното трупане на проблеми в публичните финанси. Икономистът Левон Хампарцумян предупреждава, че страната бързо губи буферите, които до неотдавна помагаха при овладяване на кризи.

Защо „добрите години” могат да заблудят

Хампарцумян посочва, че в периоди на икономически подем грешките в управлението и в корпоративния сектор често се маскират чрез растежа. Когато тези „добри години” привършат, слабите места излизат наяве и възможностите за грешки вече са далеч по-ограничени.

Геополитическа несигурност и нуждата от прагматични решения

Глобалната обстановка — включително войната в Украйна и непредвидими действия на големи икономики — прави управлението по-трудно и изисква рационални, прагматични мерки. Хампарцумян подчертава, че при свити възможности всяка грешка има по-големи последици.

Корупцията като „частен данък”

Икономистът акцентира, че преди да се предприеме повишаване на данъците, е задължително да се ограничат значителните течове в системата. По думите му корупцията представлява вид данък, но в частна полза: средства, които напускат публичните финанси и отиват в ръцете на организаторите на схемите.

Защо повишаването на данъците може да е грешна стъпка

Увеличението на данъчното бреме, без първо да се блокират основните източници на изтичане на средства, само ще утежни гражданите и бизнеса, без да подобри приходите в дългосрочен план.

Ограниченията на разчитането само на заеми

В краткосрочен план пазарите все още могат да финансират държавата, но при налични структурни проблеми доверието може да спадне, лихвените нива да се покачат и достъпът до външно финансиране да се затрудни. Поради това постоянното разчитане на ново задлъжняване не е устойчиво решение.

Необходимост от ефективна администрация и реиндустриализация

Хампарцумян отбелязва проблема с раздутата и неефективна администрация и посочва, че икономиката на страната все още произвежда предимно нискотехнологични продукти. Успешната реиндустриализация изисква квалифицирани кадри; ако страната се опира единствено на чужди инвеститори за технологии, част от печалбите ще изтичат навън.

Измерване на ефективността като ключов инструмент

Ключът към подобряване според него е системното измерване на ефективността — както на институциите, така и на публичните разходи. Ако се въвеждат реални показатели и мониторинг, ще се видят места с ниски резултати и висок риск от корупция.

Примери и практически мерки

Хампарцумян дава като примери инфраструктурата и безопасността по пътищата — сфери, в които множество институции работят, но резултатите често са незадоволителни. По-добрата оценка на ефективността би изяснила кои процеси изискват промени.

Как да се ограничи корупцията

Икономистът настоява, че борбата с корупцията не трябва да се свежда само до наказателни мерки. По-устойчиви резултати може да се постигнат чрез премахване на възможностите за нейното възникване — чрез прозрачност, дигитализация, опростени и ясни процедури и постоянен мониторинг.

Препоръчани приоритети:

• Незабавно идентифициране и запушване на основните източници на изтичане на публични средства
• Въвеждане на системи за измерване на ефективността на институциите и публичните проекти
• Дигитализация и прозрачност на процедурите, за да се намали човешкият фактор
• Инвестиции в образование и квалификация за подкрепа на реиндустриализацията
• Постигане на баланс между фискална дисциплина и разумно ползване на заеми

В обобщение: преди да се търси допълнителен данъчен ресурс, фокусът трябва да бъде върху спирането на изтичанията и подобряването на ефективността — само така повишаване на приходите ще бъде справедливо и устойчиво.