Пътят на съдебната реформа: ветинг, конституция и реални възможности

Защо съдебната реформа отново е в центъра на вниманието

Ниското обществено доверие към съдебните институции изкара темата за реформа на преден план. Сигналите за промени в Конституцията и обсъжданията за прилагане на ветинг повдигат въпроса дали България е готова за по-решителни и системни мерки. За ситуацията и възможните сценарии говори адвокат Ивайло Дерменджиев — бивш председател на Висшия адвокатски съвет и почетен консул на Кения у нас.

Къде е коренът на проблема

Дерменджиев: Причините са натрупани с години. Скандалите, които виждаме — примери като Красю Черния, Пепи Еврото или делата около Мартин Божанов — не са случайни инциденти, а симптоми на системен проблем. Когато една компрометирана фигура отпадне, почти веднага се появява друга — системата сякаш не допуска празно място.

Има ли реална възможност за промяна сега?

Политическите разговори към момента са концентрирани върху две неща: смяна на Висшия съдебен съвет (ВСС) и избор на нов главен прокурор. Въпреки това смените на ключови фигури сами по себе си не решават проблемите, ако не вървят с дълбоки структурни реформи.

Процедурни и времеви ограничения

Съставът на ВСС не се сменя бързо — законът определя сложни процедури: 11 членове се избират от Народното събрание, 11 идват от професионалната общност и има трима „по право“ (председателите на върховните съдилища и главният прокурор). Дори при ускорен сценарий, процесът може да отнеме минимум 3–6 месеца; реалистично — поне шест месеца интензивна работа, ако няма процедурни блокажи или политически игри.

Какво е ветинг и защо се обсъжда

Дефиниция: Ветингът е системна оценка на пригодността, почтеността и професионалната компетентност на магистрати и други държавни служители. Целта е да се идентифицират лица, които компрометират доверието в системата.

Може ли ветингът да се приложи в България?

Технически — да. Процедурата трябва да бъде внимателно структурирана и може да бъде организирана в рамките на съществуващото законодателство, но има и конституционни въпроси — най-вече принципа за несменяемост на магистратите. Ако се търси по-мащабна промяна, това вероятно ще изисква промени в Конституцията, а вече има политически индикации в тази посока.

Опитът на други държави

• Албания — широко прилаган ветинг; около 40% от проверените отпадат, което сочи за сериозни системни дефицити, но и за резултат от мерките.
• Молдова — наблюдава се аналогичен процес; множество съдии напускат преди започване на проверките (~40%).
• Кения — след конституционните промени от 2010 г. бе проведена мащабна реформа на кадрите в съдебната система; отпаднаха около 20% от магистратите, а доверието в системата скочи от ~30% на 57%.

За сравнение, в България доверието е между 20% и 25%, а средното за Европа е около 55% — факт, който показва колко дълбоки са текущите дефицити.

Как да се организира процесът на ветинг?

Обичайно се създава специален орган с професионалисти, често и с международно участие, за да се гарантира прозрачност и безпристрастност. В някои държави липсва класически съдебен контрол върху решенията на този орган и той се компенсира чрез силно международно присъствие, за да се избегнат парадоксални ситуации, в които отстранен магистрат обжалва пред колега от същата система.

Конституционни пречки и политическа воля

Основният правен спор е около несменяемостта на магистратите. Въпреки това има механизми за освобождаване при определени условия и при правилна структура ветингът може да бъде съобразен със закона. Ако се стигне до по-широка реформа обаче, ще са нужни и конституционни промени — теми, които вече се заговориха по други поводи (напр. промени около служебните кабинети и премахване на т.нар. „домова книга“).

Какво следва?

Ако отворим Конституцията, няма логика да правим само козметични поправки. Проблемите са натрупвани десетилетия и изискват системен отговор — от върха до основата на съдебната йерархия. Сместа от бързи смени на ръководни постове без структурни промени рискува да произведе същите резултати. Времето и политическата воля ще определят дали България ще тръгне към по-решителни реформи или ще остане в цикъла на частични мерки.

Ключови изводи

• Ветингът е възможен и има успешни примери, но организацията и легитимността са критични.
• Само смяната на лидери не решава системните дефицити — нужен е широк и последователен подход.
• Процесът ще отнеме месеци и изисква съгласие и политическа устойчивост, за да не се блокира от процедурни или политически пречки.

Адв. Ивайло Дерменджиев призовава за открит и мащабен дебат — ако се реши да се променя Конституцията, това да стане с визия за дълбока и последователна реформа, а не с поредица от временни решения.