KNSB: Огромни надценки и необосновано поскъпване затрудняват пазаруването

Кратка картина на ценовия натиск

За последния месец потребителските цени у нас са се повишили с 0,9%, а на годишна база инфлацията достига 4,1%. От началото на годината тя е нараствала постепенно — януари 3,5%, февруари 3,3%, март 4,1%.

Малката потребителска кошница поскъпва най-бързо

Анализ на КНСБ показва, че през месец цената на т.нар. малка потребителска кошница — включваща основни храни и услуги — се увеличава с около 2%. 21-те продукта в тази кошница струват малко над 61 евро, като за месеца цената им се е покачила с 1,3 евро (2%).

Най-силно растящи са пресните зеленчуци и плодове: доматите отбелязват скок от над 29% за месец, картофите, лимоните и ябълките също поскъпват. Сред основните храни по-видим ръст има при пилешко месо, яйца и олио (около 1%), докато хлябът е поскъпнал с 0,7%.

Усещането за по-голямо поскъпване от официалните индекси

Икономистът от КНСБ Любослав Костов коментира пред bTV, че официалните индекси не винаги отразяват напълно възприятието на домакинствата. Индексът на потребителските цени обхваща над 1 000 стоки и услуги и дава средна стойност — но в нея има големи различия.

„Когато говорим за средна инфлация 4%, трябва да имаме предвид, че някои продукти — например хляб, сирене и яйца — поскъпват двойно или тройно, докато други групи почти не променят цените или дори поевтиняват. За крайния потребител обаче има значение не толкова средният индекс, колкото от какво се състои неговото потребление“, обяснява Костов.

Надценки между едро и дребно — примери и мащаби

Костов посочва, че в България няма юридически дефиниция за „спекула“, но икономическите признаци за необосновано поскъпване са налице. За пример дава млечния сектор: себестойността на литър мляко е около 0,40 евро, едровата цена — 1,18 евро, а на щанда в магазина — 1,88 евро. Това е разлика от около 60% между борсата и рафта.

„Има необосновано поскъпване и огромни надценки между едро и дребно. Пълним кошницата много по-трудно“, коментира той. Костов дава и друг пример — сирене, което в някои случаи се търгува от 6 евро до 10 евро на щанд, без прозрачна причина в ценовото формиране.

По негови думи разликите в надценките могат да варират от 30% до 100% в различни продуктови групи.

Защо чувстваме спад в покупателната способност

Въпреки че номиналните доходи не са намалели, българинът губи реална покупателна способност, защото цените, особено на храните, растат значително по-бързо от доходите. Костов посочва, че цените на храните у нас са около 125% от средноевропейските стойности, докато доходите са едва 67% от европейските нива. Това създава постоянен разрив — минимум 20 процентни пункта — който намалява реалното потребление.

Пазарна структура и локално производство

Структурата на пазара също влияе: когато 3–4 големи участника държат около 75% от пазара, те задават ценовите стандарти и останалите се съобразяват. В селското стопанство има съществен спад — броят на млечните крави и ферми е намалял рязко: от 17 000 стопанства до около 6 000, или спад от 60,6%. При намалено местно производство и нарастващ внос цените обикновено се покачват.

Решения: не тавани, а прозрачност

Костов е против въвеждането на тавани на печалбите като пазарна мярка. Вместо това той предлага регулаторите да работят за прозрачност в цялата верига на доставка: от производство, през прекупвачите до щанда в магазина. Само при проследима структура на ценообразуването може да се отличи кое поскъпване е пазарно и кое е необосновано.

Призив към държавата

Икономистът критикува държавата, че остава „мълчалив съучастник“ в ценовите дисбаланси, и призова за конкретни политически мерки, които да адресират демографията, доходите и цените. Ако сегашните тенденции продължат, според него към края на годината общата кошница може да поскъпне значително — дори до около 15%.

Данните и наблюденията, представени от КНСБ, очертават сложна комбинация от фактори — липса на прозрачност, пазарна концентрация и спад в местното производство — която утежнява ежедневното пазаруване за българските домакинства.