Дебат около заявка за търговска марка BANGARANGA предизвика вълна от реакции
Какво е подадено
На 17 май в Европейската служба за интелектуална собственост (EUIPO) е регистрирана заявка за търговска марка с наименование BANGARANGA. Информацията бе потвърдена пред Darik Business Review от адв. Диана Попова, след като темата бързо набра популярност в социалните мрежи.
Кой е заявителят — все още неизвестно
При първоначалното подаване в системата на EUIPO името на заявителя не е публично: то става достъпно след плащане на таксите и официалната публикация на марката. По думите на адв. Попова, към момента не личи дали зад заявката стои конкретна публична фигура или компания.
Има обаче индикации, че заявителят може да е български: първият език на производството е посочен като български, което обичайно се прави от компании или лица от България. Заявката е подадена чрез представител с името Ралица Зайкова‑Крушкова (впоследствие имаше и публикувано становище от д-р Ралица Заякова‑Крушкова).
За какви стоки и услуги е заявена марката
Адвокат Попова посочи, че марката е заявена основно за услуги и продукти, свързани с хазарт и gaming: игрални автомати, чипове за хазартни игри и услуги, свързани с хазартни игри. Заявката е фигурираща — тоест включва не само името, но и визуален елемент или лого.
Възможни правни последици
Според експерта, ако се докаже, че регистрацията е направена с цел да се извлече полза от популярността на вече известно име или явление, марката може да бъде атакувана като недобросъвестно заявена. Класически пример, посочен от адв. Попова, е казусът с името на футболиста Неймар — когато регистрирането на търговски обозначения бе оспорено с аргумента, че целта е използване на популярността на спортиста.
Опозиция пред EUIPO може да бъде подадена в срок от три месеца след официалната публикация на заявката. До тази публикация EUIPO първо проверява дали са платени таксите и дали документите са коректно попълнени.
Коментар от представителя на заявителя
Д-р Ралица Заякова‑Крушкова, посочена като представител на заявителя, публикува становище, в което изразява уважение към изпълнителката Дара и екипа ѝ за успеха в Евровизия и постижението на песента BANGARANGA. Тя подчертава, че заявката е подадена от българска компания с международно присъствие, а не от чуждестранен субект, целящ капитализиране на културен успех.
В писмото си представителката припомня, че популярността на дума или фраза сама по себе си не създава автоматично изключителни права: авторското право защитава произведенията, текстовете и звукозаписите, но не дава монопол върху отделна дума за всички икономически сектори. В случая е заявено обозначение в сектор, различен от музикалния — gaming и gambling индустрията — където, твърди тя, български компании имат значение на международно ниво.
Д-р Заякова‑Крушкова добавя, че интересът към разпознаваемо обозначение не е непременно насочен срещу артистите или културния сектор и че недобросъвестността трябва да бъде доказана с конкретни факти, а не да се предполага въз основа на популярност.
Какво следва
До официалната публикация на заявката в EUIPO не може да се знае окончателно кой стои зад нея и кои точно са заявените класове стоки и услуги. Ако засегнатите страни (например изпълнителката или нейният екип) сметнат, че има злоупотреба с популярността, те могат да подадат опозиция на основание недобросъвестно заявяване. Процесът и евентуалните спорове ще се разглеждат в рамките на регламента на европейската служба за интелектуална собственост.