Партиите реагират на предложените мерки в Бюджет 2026 – дефицит, дълг и осигуровки

Първи реакции след представянето на мерките

След представянето от финансовия министър Гълъб Донев на предложенията за бюджетната рамка за 2026 г. основните парламентарни сили излязоха с различни оценки за мерките — от пълно мълчание до критики за икономическата посока и опасения за социалните ефекти.

ГЕРБ: засега без коментар

От ГЕРБ избраха да не влизат в публични оценки на „намеренията“, цитирани при представянето на бюджета и предпочетоха да запазят мълчание до по-конкретни параметри.

Възраждане: повече дълг и удар върху работещите

Позицията на „Възраждане“ е, че предложените мерки не решават основния проблем — растящият държавен дълг. Според тях увеличението на осигурителните вноски и вдигането на максималния осигурителен доход ще намалят наличните доходи на работещите и ще тежат върху домакинските бюджети.

Формцията напомни, че едно от събитията, предшестващи протестите през декември 2025 г., бе именно вдигането на осигуровките. В допълнение „Възраждане“ изрази съмнение, че предложените съкращения на администрация ще доведат до реално намаляване на бюрокрацията — според тях ще бъдат орязани основно незаети щатни бройки, а под лозунга за преструктуриране има риск да се уволняват служители и да се назначават приближени на управляващите.

Демократична България: искат ясни цели и ограничаване на дефицита

„Демократична България“ останаха скептични към предложението на министър Донев. Зам.-представителят на формацията Мартин Димитров посочи нуждата от конкретни и измерими цели: според тях дефицитът трябва да бъде ограничен до 3% през 2026 г. и до 2,5% през 2027 г.

„Чуваме твърде много оправдания, известно вайкане, а трябва да има твърди и конкретни цели… Да, данъците не трябва да се повишават, но ограничаването на дефицита е много важно и за потискане на инфлацията,“ заяви М. Димитров.

ДБ приветства идеята за мерки, но подчерта, че към момента липсва гаранция за решителност и прозрачност при изпълнението им.

Какво следва

Дискусията в парламента ще продължи, като основните кръстовища остават контрол върху дефицита, темпът на нарастване на дълга и социалните ефекти от повишаването на осигурителните вноски. Очаква се детайлите в бюджетната рамка да предопределят дали споделените от партиите опасения ще намерят основание или ще бъдат опровергани от окончателните цифри.