Коронална дупка може да предизвика магнитни бури в петък, 13 март
Нова коронална дупка може да засили геомагнитната активност
Специалисти предупреждават за възможно засилване на геомагнитната активност около петък, 13 март, след като на повърхността на Слънцето е забелязана голяма коронална дупка с необичайна, издължена структура. Тази зона с по-ниска плътност в слънчевата корона изхвърля ускорен поток от частици — т. нар. слънчев вятър — който при достигане до Земята може да промени магнитното ни поле.
Каква е формата и значението на дупката
Наблюденията от Института за космически изследвания към Руската академия на науките и от Лабораторията по слънчева астрономия показват, че образуванието е продълговато и се простира от южните към северните ширини на звездата. Подобни коронални дупки често са причина за бързи потоци от слънчев вятър, които при контакт с магнитосферата предизвикват геомагнитни смущения.
Очаквани ефекти и прогноза
Прогнозира се скоростта на слънчевия вятър да се увеличи в следващите часове, което може да доведе до повишение на геомагнитните индекси. Първите смущения в магнитосферата могат да започнат около полунощ. По предварителни оценки интензитетът на явлението е в диапазона G1–G2 по петстепенната скала на NOAA — тоест слаба до умерена геомагнитна буря.
Възможни видими и технически последици
При такива условия е възможно полярното сияние да стане по-ярко и да се наблюдава на по-ниски географски ширини от обичайното. Повишената активност на Слънцето, характерна за текущия 25-и слънчев цикъл, в минали периоди вече доведе до подобни явления.
Освен визуалните ефекти, подобни събития могат да повлияят и на сателитните комуникации, радиовръзките и някои навигационни системи. Експертите по космическо време следят развитието внимателно, тъй като дори умерените бури могат да имат измерим ефект върху технологичната инфраструктура в близкото околоземно пространство.
Какво казват учените
Специалистите напомнят, че окончателната оценка за силата на бурята ще бъде възможна едва след като потокът от частици достигне Земята и бъде регистриран. Към момента няма ясно измеримо рязко покачване на скоростта, но параметрите се следят постоянно от космическите апарати, наблюдаващи Слънцето и междупланетната среда.
Ръководителят на Лабораторията по слънчева астрономия Сергей Богачев отбелязва, че сегашният подем в активността е част от естествения 11-годишен слънчев цикъл. Според неговите прогнози следващият минимум на активността се очаква между 2028 и 2031 г., когато честотата на магнитните бури ще намалее.
НАСА и Европейската космическа агенция също констатират, че около максимума на слънчевия цикъл се увеличава броят на короналните дупки, изригванията и потоците слънчев вятър — явления, които влияят както на полярните сияния, така и на технологичните системи в космоса и на Земята.
Какво да очакваме
Екипите, отговорни за космическото време, продължават наблюденията в реално време. За населението това означава повишено внимание към съобщенията от официалните агенции и готовност за временни смущения в комуникациите и навигацията, ако геомагнитната активност се засили до прогнозираното ниво.