България

Прокуратурата призна: 67 934 дела от 2025 г. прекратени по давност — жертвите остават без разглеждане

Кратък преглед на данните

За 2025 г. прокуратурата отчита 67 934 дела, прекратени по давност. Това означава, че по тези производства времето, което законът отпуска за разследване, е изтекло и материалите вече отиват в архива без наказателно преследване. В резултат, потърпевшите не получават възмездие, а извършителите остават ненаказани.

Как се промени картината през последните години

В годишните доклади се вижда, че през 2024 г. прекратените дела по давност са били 63 399, а през 2023 г. — 82 644. Прокуратурата посочва, че резултатите за 2025 г. представляват 7,2% ръст спрямо 2024 г., но спад от 17,8% спрямо 2023 г.

Кой остава незасегнат от правосъдието?

От прекратените по давност производства 99,8% са за престъпления с неизвестен извършител — обстоятелство, което от държавното обвинение сочат като обективна причина за прекратяване. Само 144 дела, или 0,2%, са били прекратени срещу идентифициран обвиняем.

Спрени и прекратени производства — разликата

За разлика от окончателно прекратените по давност, спрените досъдебни производства могат да бъдат възобновени, ако бъде разкрит извършител и не е изтекла давностният срок. Въпреки това през 2025 г. близо 24 000 от общо 29 044 спрени производства бяха задържани в тази “паузa” именно заради неразкрит извършител; част от тях остават спрени до изтичането на абсолютната давност и по-късно също се прекратяват.

Колко е абсолютната давност?

Законът поставя различни срокове в зависимост от тежестта на деянието. По-важните граници са:

  • 52 години и половина — за убийство на две или повече лица;
  • 30 години — за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна;
  • 22 години и половина — за престъпления, предвидени с над 10 години лишаване от свобода;
  • 15 години — за наказания над 3 години;
  • 7 години и половина — за деяния с наказание над година;
  • 3 години — за всички останали престъпления.

Дългосрочна тенденция и исторически контекст

Анализът на годишните доклади сочи, че в периода 2008–2025 г. включително по давност са прекратени общо около 1 950 000 дела. Мнозина анализатори описват това като форма на „необявена амнистия“, тъй като голям брой производства приключват без съдебно разглеждане.

Масовото прекратяване на дела по давност стартира през 2006 г., след като Борис Велчев пое поста главен прокурор и нареди преглед на спряните производства. Тогава излезе наяве, че в продължение на години някои обвинения са трупани без реална работа по делата.

Кой носи отговорността за разкриването?

Разследването и разкриването на престъпленията са функция предимно на МВР. Фактът, че извършителят не е установен, обаче не отменя извършеното престъпление и не намалява броя на потърпевшите, чиито права остават незащитени. Колко точно са жертвите в тези случаи с неизвестни извършители остава неизвестно, като особено нисък е процентът на разкриване при престъпления срещу собствеността.

Какво означава това за гражданите?

За пострадалите от престъпления изтичането на давността означава край на възможността за наказателно преследване — независимо дали има достатъчно доказателства или не. Според експерти, за да се подобрят резултатите, са нужни повече ресурси и ефективност в разследванията, както и по-старателно проследяване на спряните производства преди да изтече давността.

Данните са от последния годишен доклад на прокуратурата и публикации в медии, които обобщават официалната статистика.