Европейските институции критикуват номинацията на Рубен Варданян за наградата „Вацлав Хавел“
Номинацията и противоречията
Рубен Варданян — олигарх с арменски корени, близък до Кремъл и бивш провъзгласен “премиер” на самопровъзгласената администрация в Карабах до 2023 г. — бе предложен за наградата за човешки права „Вацлав Хавел“ за 2026 г., която се връчва от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
Правни и репутационни притеснения
Към момента Варданян изтърпява присъда в Азербайджан по обвинения, свързани с тероризъм и военни престъпления. Паневропейски институции вече са изразявали загриженост за връзките му с Москва и са призовавали за санкции. Номинацията дава възможност той да използва европейска платформа за политическа легитимация — ход, който би представлявал сериозен репутационен риск за съответните институции.
Бизнес връзки и разследвания
Варданян стана публично известен като основател и шеф на руската фирма Troika Dialog. Разследване на Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) посочва, че чрез компании, свързани с Troika Dialog, са прехвърляни средства към влиятелни личности в Русия, включително хора от близкото обкръжение на президента Владимир Путин.
През 2019 г. 22 депутати в Европейския парламент призоваха ЕС за незабавни санкции срещу Варданян, а през януари 2022 г. името му се появи в проектосписък за възможни американски санкции.
Политическо назначение в Карабах и критики
Британският консервативен депутат Боб Блакмън заяви, че Варданян е бил изпратен в Карабах от Русия и припомни, че срещу него има санкции във връзка с руските военни действия в Украйна. Според критиците, фирмите на олигарха били използвани за укрепване на руското военно присъствие както в Украйна, така и в Карабах.
Самият Варданян публично избягва да осъжда руската агресия срещу Украйна, което допълнително влошава възприемането му в много европейски кръгове.
Опити за международна реабилитация
Номинацията за „Вацлав Хавел“ се разглежда от наблюдатели като опит за PR и препозициониране на Варданян като защитник на човешките права. Подобни кампании вече имаше и през 2024 г., когато близки до Москва кръгове го лансираха за Нобеловата награда за мир. Тогава реакцията на над 120 депутати от страни като Латвия, Литва, Румъния и Украйна, заедно с критика от международните медии, попречи на успешната реализация на тази инициатива.
Какво следва за европейските институции
Европейските органи са изправени пред изпитание на последователността: дали ще позволят награди и платформи да бъдат използвани за реабилитация на фигури със спорно минало и международни обвинения. Наградата „Вацлав Хавел“ трябва да остане символ на защитата на човешките права, а не инструмент за подобряване на имиджа на спорни личности.
Николай Марченко, международен журналист (София, България)
