Тихите жертви: хронично болните под обсада на войната в Иран

Хората, които остават невидими във военната криза

Зад взривовете и разрушенията стоят граждани, чийто живот зависи от рутинни медицински процедури и постоянен прием на медикаменти. За мнозина военните действия означават не само страх и липса на безопасност, а и внезапен край на лечения, уговорени операции и жизненоважни терапии.

Лицата в най-голям риск

Сред засегнатите са пациенти с онкологични заболявания, хора с мултиплена склероза, диабетици, нуждаещи се от инсулин, както и хора с таласемия и хемофилия, които са зависими от редовни кръвопреливания или специфични лекарства. Един от примерите е Фатема С., която споделя пред ДВ, че ѝ е наложена спешна операция, но свободен час ѝ е назначен едва за април, а контакт с необходимия специалист няма.

Недостиг на персонал и претоварване на болниците

От началото на конфликта в Иран се получават все повече сведения за затворени частни клиники и изтегляне на лекари от зоните на сблъсъци. Д-р Хасан Наиб Хашим и радиологът д-р Хамид Хематпур, и двамата с ирански произход, живеещи в Австрия и поддържащи връзки с медици в страната, предупреждават за бързо ескалираща медицинска криза. Специалистите в големите градове понякога обслужват по 200–300 пациенти, което е далеч над нормалния им капацитет.

Комуникационните сривове парализират грижата

Атаките причиняват прекъсвания на електрозахранването и щети по болничната инфраструктура, но критично влияние имат и проблемите с комуникациите. Изключването на интернет и нестабилните телефонни връзки правят координацията на лечения, насрочване на операции и телемедицински консултации почти невъзможни. Много лекари, които заради сигурността са се преместили в други райони, нямат връзка с колегите и пациентите си.

Липса на медикаменти и проблеми с логистиката

Осигуряването на лекарства е затруднено от прекъсвания в доставките и ограничения в вноса. Някои медикаменти изискват строг температурен режим, който е невъзможно да се поддържа при чести спирания на тока. Въпреки публичните уверения на иранското здравно министерство за „стратегически запаси“, на място много от тези резерви или липсват, или не могат да бъдат разпределени до нуждаещите се.

Заплахи за пациенти с редки заболявания

Спирачките в доставките представляват пряк риск за хора с хемофилия и други редки генетични заболявания, които разчитат на трудно набавими лекарства. Ако прекъсванията продължат с дни и седмици, много от тези пациенти могат да получат необратими увреждания. В някои региони вече има дефицит дори на основни медикаменти и антибиотици.

Правото на живот и на медицинска помощ в опасност

Както обяснява д-р Хасан Наиб Хашим, когато войната застрашава най-елементарното човешко право — правото на живот — неизбежно страдат и останалите права, включително достъпът до здравеопазване. Опитът от предишни конфликти показва, че броят на ранените често е няколко пъти по-голям от броя на загиналите и много от тях остават с трайни увреждания.

По данни на Световната здравна организация от началото на конфликта в Иран са загинали най-малко 1 255 души, а ранените са над 15 000. Има съобщения за загинали лекари, а множество здравни заведения са повредени или напълно разрушени.

Автор: Елина Фархади