Опитът за убийство на Роналд Рейгън — 30 март 1981 г.: минути на смразяваща напрегнатост

Кратка хронология на инцидента

На 30 март 1981 г., в 14:25 ч. местно време, само 69 дни след встъпването си в длъжност, президентът Роналд Рейгън бе прострелян пред хотел „Хилтън“ във Вашингтон след реч. Докато поздравяваше събралите се и се готвеше да влезе в бронирания си „Кадилак“, се разнесе серия от шест изстрела, произведени за около три секунди.

Моментът на хаоса

Фоторепортерите и телевизионните оператори, присъстващи на мястото, заснеха сцената веднага след стрелбата: три човешки трупа на тротоара и множество федерални агенти и полицаи, вкопчени в атакувания нападател. В дясната част на главата бе улучен говорителят на Белия дом Джеймс Брейди. Сред ранените бяха и агентът от тайните служби Тимъти Макарти и полицайът Томас Дилиханти.

Нападателят и оръжието

Атентаторът бе идентифициран като Джон Хинкли. Той използва късоцевен револвер Rf6hm RG-14 калибър .22. При задържането си Хинкли не оказал съпротива и дори се усмихвал.

Първи грижи за президента

Кадрилъкът на охраната бързо напусна мястото. Първоначално телохранителите не осъзнаха, че Рейгън е ранен — куршумът е проникнал под мишницата и не се виждаха следи от кръв. Следвайки тренировки за реакция при такъв инцидент, те прегледаха тялото му в движение и го откараха в най-близката клиника във Вашингтон, където млад хирургичен екип пое грижите за него.

Травмата и операцията

Откри се, че куршумът е рикоширал във вратата на лимузината и се е сплескал — това намалило скоростта му, но увеличило разкъсванията. Проникнал на около 3 см от сърцето и заседнал в левия бял дроб, куршумът предизвика сериозно кръвотечение. В четиричасова операция кръвотечението бе овладяно и президентът се възстанови без трайни сериозни последици, въпреки възрастта си, близка до 70 години.

Промяна в поведението и ежедневието

Инцидентът остави дълбоки следи върху навиците и характера на Рейгън: той започна да се движи по-резервирано, избягваше разходки в открити пространства и намали личните си публични появявания извън охраняваните зони.

Мотивите на Хинкли

Разследването установи, че Хинкли е вдъхновен от героя на Травис Бикъл от филма на Мартин Скорсезе „Шофьор на такси“ (1976). Той избра президентската фигура като мишена в опит да привлече вниманието на актрисата Джоди Фостър, по която бил обсебен.

Личността и лечението на извършителя

Джон Хинкли произхожда от материално осигурено семейство; завършил е частично университетско обучение, но го прекъснал. Адвокатът Винсънт Фулър, който го защитава по време на процеса, посочва множество психиатрични диагнози — включително нарцистични и шизоидни черти, дистимия и други личностни нарушения.

Последваща съдба

Хинкли бе настанен във федерална психиатрична клиника във Вашингтон. Тридесетгодишният му режим на лечение доведе до постепенна обмека на строгите ограничения; с времето той бе подлаган на съдебен контрол и му бе позволено да излиза под наблюдение с членове на семейството.

Атаката на 30 март 1981 г. остава в историята като един от най-драматичните опити срещу американски президент — момент, който променя както личния живот на Рейгън, така и начина, по който се организира неговата сигурност и публични изяви.