Алфред Хичкок — краят на майстора на психологическия трилър (29 април 1980)
Кратка биография
Световноизвестният режисьор Алфред Джоузеф Хичкок напуска този свят през пролетта на 1980 г. в град Лос Анджелис, оставяйки зад себе си завещание от филми, които продължават да владеят публиката и днес.
Ранни години и образование
Роден в Лондон на 13 август 1899 г. в семейство на бакалин, Хичкок израства в строго католическа среда и получава образование в йезуитския колеж „Св. Игнатий“. След училище той посещава инженерно-щурманска школа, където се запознава с механика, акустика и навигация — знания, които по-късно ще използва в киното за създаване на технически прецизни сцени и звукови ефекти.
Път към киното
От 1915 г. започва работа в телеграфна компания и паралелно учи живопис в Лондонския университет. Прехвърля се в рекламна индустрия като художник, а в началото на 1920-те става художник на титри в лондонския клон на бъдещото студио Paramount. Няколко години по-късно оглавява отдела за титри и получава възможност да режисира. Първият му опит с филма „Number 13 / Mrs. Peabody“ остава незавършен заради закриването на студиото, но това не спира амбицията му.
Кариера в САЩ
В края на 1930-те и началото на 1940-те Хичкок прави преход към американската филмова сцена. След преместването си в САЩ през 1940 г. неговата кариера се развива стремително — той се утвърждава като майстор на напрежението и психологическия трилър, създавайки заглавия, които остават в канона на световното кино.
Личностни детайли
В едно от редките лични спомени стои детска случка: заради дребно провинение баща му го води в полицейското управление и нарежда да бъде затворен в килия за няколко часа. Този опит оставя траен отпечатък и в живота си Хичкок развива страх от полицаи — страх, който според биографите е една от причините да не се научи да шофира.
Избрани филми
- „Непознати във влака“ (Strangers on a Train)
- „Прозорец към двора“ (Rear Window)
- „Да заловиш крадец“ (To Catch a Thief)
- „Шемет“ (Vertigo)
- „Север-северозапад“ (North by Northwest)
- „Психо“ (Psycho)
- „Птиците“ (The Birds)
- „Чуждестранен кореспондент“ (Foreign Correspondent)
- „Саботьор“ (Saboteur)
- „Спасителна лодка“ (Lifeboat)
Неговото влияние върху киноезика — от създаването на напрежение чрез монтаж и звук до умелото използване на камерата като инструмент на психологията — продължава да бъде изучавано и цитирано от режисьори и кинаджии по целия свят.