ЕЦБ и централните банки: какво означават запазените (и промeнените) лихви при енергиен шок
Глобалните централни банки приключиха седмицата с предпазлива тоналност: конфликтът в Близкия изток и рязкото поскъпване на петрола доведоха до засилена несигурност и принудиха монетарните институции да преразгледат краткосрочните си планове. Докато мнозина запазиха нивата на основните лихви, някои реагираха различно — от вдигане до понижаване — в зависимост от локалните инфлационни и икономически рискове.
Кратък преглед
Цената на суровия петрол се установи над психологическата граница от 100 долара за барел след нарушаване на доставките от региона. Това увеличи опасенията за глобална инфлация и предизвика реакция от почти всички големи централни банки: готовност за намеса при по-нататъшно влошаване на инфлацията, запазване на лихви на сегашните равнища или — в отделни случаи — адаптиране на политиката.
По-важните решения по банки
Европейската централна банка (ЕЦБ)
ЕЦБ остави трите си основни лихви непроменени: депозитната лихва 2,00%, лихвата по операциите по рефинансиране 2,15% и лихвата по пределното кредитно улеснение 2,40%. Решението бе взето след двудневно заседание, на което България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната и за първи път с право на глас чрез управителя на БНБ Димитър Радев.
Президентът Кристин Лагард предупреди, че войната в Близкия изток е вдигнала несигурността за икономическите перспективи, създавайки едновременно риск от по-висока инфлация и забавяне на растежа. ЕЦБ подчерта готовност да действа при влошаване на ситуацията и посочи, че институцията е по-добре подготвена спрямо кризата от 2022 г.
Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР)
Федералният резерв запази целевия диапазон на федералния фондов процент на 3,50–3,75%. В съпътстващите прогнози институцията повиши очакванията си за растеж и инфлация: БВП на САЩ бе ревизиран до 2,4% за 2026 г., а общата и базисната инфлация се очаква да достигнат 2,7% в края на годината.
Председателят Джером Пауъл отбеляза, че скокът в цените на петрола заради напрежението в Близкия изток вероятно ще ускори инфлацията в краткосрочен план и че централната банка следи внимателно тези рискове.
Банк ъв Ингланд (Великобритания)
Британската централна банка запази основната си лихва на 3,75% с пълно мнозинство (9:0). Оценките на институцията сочат, че инфлацията може да спадне към целевото ниво от 2% през пролетта, като управителят Андрю Бейли намекна за възможности за допълнително намаление на лихвите при благоприятно развитие.
Швейцарската национална банка (SNB)
SNB остави основната лихва на 0%. Банката предупреди, че е готова да засили интервенциите на валутния пазар, за да ограничи прекомерното поскъпване на швейцарския франк, което би застрашило ценовата стабилност.
Риксбанк (Швеция)
Шведската централна банка запази основната лихва на 1,75% за четвърто поредно заседание и прогнозира, че този процент ще остане до 2027 г. Банката отбелязва, че колебанията в цените на енергията и краткосрочните пазарни лихви могат да упражнят допълнителен ценови натиск.
Банк ъв Джапан (Япония)
Японската централна банка остави лихвите на 0,75% и изрази загриженост от повишаващите се инфлационни рискове, свързани с поскъпването на петрола. В хода на обсъждането член на управителния съвет повтори предложение за повишение до 1,0%, което не получи подкрепа.
Банк ъв Канада
Канадската централна банка запази основната си ставка на 2,25%, като подчерта, че следи отблизо възможността високите цени на енергията да се предадат на широка инфлация.
Банк России (Русия)
Руската централна банка направи изненадващ ход в противоположната посока — понижи лихвата с 50 базисни пункта до 15,00%. Банката посочи, че икономиката се приближава към балансирана траектория и ще оценява необходимостта от по-нататъшни промени спрямо динамиката на инфлацията и рисковете от вътрешната и външната среда.
Резервната банка на Австралия (RBA)
RBA повиши основния лихвен процент с 25 базисни пункта до 4,10%. Обяснението бе, че инфлацията остава над целевия интервал и че рязкото поскъпване на горивата вследствие на геополитическото напрежение може да повиши инфлационните очаквания. В Австралия цените на горивата почти се удвоиха за кратък период, поради което правителството дори обвини търговците на дребно в необосновано завишаване на цените.
Китайската народна банка (PBoC)
PBoC запази водещите LPR ставки — едногодишната на 3,00% и петгодишната на 3,50%. Китайските потребителски цени намаляват и предизвикват предизвикателства за възстановяване на устойчив инфлационен растеж; в същото време голяма част от вноса на петрол идва от Персийския залив, което прави Китай уязвим при енергийни шокове.
Централна банка на Бразилия
Бразилия осъществи внимателно очаквано понижение — референтната лихва бе намалена с 25 базисни пункта до 14,75%. Директивата на Copom подчерта необходимостта от предпазливост и адаптиране на решенията спрямо продължителността и мащаба на геополитическите кризи.
Банк Индонезиа (Индонезия)
Централната банка на Индонезия запази референтната ставка на 4,75%. Тя също така затегна регулациите по покупки на чужда валута в брой, намалявайки лимита от 100 000 долара на месец до 50 000 долара, и увеличи лимитите за форуърдни и суап инструменти.
Какво следва
Повишаването на цените на енергията и прекъсванията в доставките от региона правят близките месеци непредсказуеми за паричната политика. Централните банки излязоха с ясни послания: ще бъдат готови да действат, но ще балансират между борбата с инфлацията и запазването на растежа. При запазване на енергийните шокове и продължителни ценови натиски можем да видим нови корекции — в някоя или друга посока — в зависимост от развитието на международните пазари и локалните икономически данни.
Ако желаете, мога да подготвя кратка инфографика или обобщаваща таблица с всички посочени лихвени проценти и ключови послания от всяка банка.
