Свят

Германия застарява: раждаемостта спада по-бързо от прогнозите

Ключовият демографски проблем в цифри

Федералната статистическа служба на Германия алармира за драстично отклонение от демографския баланс: средно по 1,35 деца на жена. Това е далеч под прага от 2,1, необходим за естествено възпроизводство на населението. През 2025 г. в страната са родени около 650 000 деца спрямо 677 000 през 2024 г., докато смъртните случаи и в двата периода възлизат приблизително на по един милион годишно. Към 31 декември 2025 населението е почти 83,5 милиона — с около 100 000 по-малко спрямо година по-рано.

Защо не се раждат повече деца?

Катарина Шпис, директорка на Федералния институт за демографски изследвания, подчертава, че желанието за родителство остава силно: анкети сред 19–29-годишни показват средно желание за 2,4 деца на жена. Проблемът е в реализирането на това желание — основно заради несигурност, породена от поредица кризи.

Сред практическите бариери са недостиг на жилища, растящи наеми, ограничени места в детските ясли и градини, както и ненадеждна система за грижи. Родителите често трябва да намалят работното си време, което увеличава страха от влошаване на финансовото положение и прави отглеждането на деца по-малко поносима опция за мнозина.

Расте ли рискът от бедност за семействата?

Финансовата несигурност е ключов фактор: за много двойки и самотни родители децата наистина означават по-голям риск от спад във стандарта. Това допълнително отблъсква хората от решението да имат първо или следващо дете.

Какво предвиждат прогнозите до 2070 г.

Статистическата служба моделира населението по три компонента — раждаемост, продължителност на живота и миграция. Най-новата прогноза до 2070 г. предвижда спад до около 74 милиона души (приблизително 10% намаление), като дори висока имиграция няма да успее да компенсира изцяло тенденцията. По-ранни прогнози от 2021–2022 предвиждаха стабилност около 83–84 милиона, благодарение на по-силния миграционен приток в онези години.

„Бейби бумърите“ се пенсионират — възрастовата структура се измества

Поколението, родено през 1960-те, което някога е оформяло голям брой раждания, вече навлиза в пенсионна възраст. Карстен Лумер от Федералната статистическа служба изтъква, че към днешна дата на 100 души в трудоспособна възраст се падат 33 души в пенсионна възраст. До 2035 г. около една четвърт от населението ще е на или над 67 години, а броят на хората над 80 г. се очаква да нарасне от сегашните 6 до около 9 милиона до 2050 г.

Натиск върху социалните услуги и пенсионната система

Икономисти като Йоахим Рагниц предупреждават, че демографската промяна трябва да се отчете навреме в решенията за здравеопазване, грижи и пенсионна политика. Лумер допълва, че в момента социалната система работи с предпоставката за по-висока раждаемост — ситуация, която изисква спешен преглед и реформи.

Около 40% от хората над 80 г. вече се нуждаят от грижи. Сегашният персонал в амбулаторните услуги за възрастни е около 280 000 души, но прогнозата е нуждите да нараснат до приблизително 690 000 до 2049 г., което ще изисква значително разширяване на сектора и работната сила в него.

Имиграцията — облекчение, но не и решение

От 1990 г. насам Германия е приела близо 11 милиона имигранти, а пикове са регистрирани през 2015/2016 и след 2022 г. заради войните в Сирия и Украйна. Въпреки това много от новодошлите срещат препятствия при бързото интегриране на пазара на труда — забавяне при признаването на квалификации, силен фокус върху изучаването на езика и дълги проверки на дипломи, според критиката на икономиста Мартин Вердинг.

Изследване на Института за изследване на пазара на труда показва, че десетилетие след миграционната вълна от 2015/2016 около две трети от бежанците са заети. При бежанците от Украйна, които са предимно жени, делът е значително по-нисък — около 31%.

Украинците в Германия — значим, но несигурен ресурс

В момента в Германия живеят повече от един милион украинци — след турците те са втората по големина чуждестранна общност. Катарина Шпис припомня, че тази група вече промени структурата на населението, но въпросът е дали и колко от тях ще останат трайно: последните анкети показват, че 42% желаят да останат, но значителна част изпитват несигурност, а млади хора често не могат да си представят дългосрочно оставане.

Заключение: какво следва?

Федералната статистическа служба предупреждава — миграцията може да облекчи натиска, но не може да го премахне. Необходима е комплексна политическа стратегия, която да адресира жилищната политика, грижите за деца и възрастни, признаването на квалификации и стимулиране на раждаемостта чрез сигурност и достъпност на услугите. В противен случай предизвикателствата пред икономиката и социалните системи ще се задълбочават в следващите десетилетия.

Автор: Сабине Кинкарц