Милиардерът, предложил 12-часов работен ден: връщане към трудовото минало?

Автор: Иван Преображенски

Каква е идеята

След призива на Кремъл към големия бизнес да подпомогне разходите за военните действия в Украйна, руският олигарх Олег Дерипаска направи предложение, което веднага привлече внимание: въвеждане на 12-часов работен ден и шестдневна работна седмица като мярка за „спасяване на икономиката“. Инициативата бе поздравена и от някои публични фигури, сред които бившият шеф на Роспотребнадзор Генадий Онищенко, който дори предложи преписване на трудовото законодателство.

Исторически паралели

Концепцията не е без прецеденти: в индустриализираща се Русия от втората половина на XIX век работният ден често е бил 12–14 часа, а събота е била нормален работен ден. През 1897 г. царските власти въведоха ограничение до 11,5 часа дневно по закон, а за жени и деца – до 10 часа в делничните дни и в събота. Т.е. предложението на съвременния бизнесмен връща дебата към времена преди появата на модерните трудови правила.

Съветският модел и 8-часовият ден

В Съветска Русия осемчасовият работен ден бе въведен чрез декрет и официално се утвърди като стандарт. Дори по време на Втората световна война фомално извънредните часове бяха регламентирани, макар на практика предприятия и колективни стопанства да работеха в различни условия. Днешните предложения, макар и да звучат ретро, имат реални аналогии в историята на труда в страната.

Правна реалност след 2022 г.

След промените в трудовото законодателство след 2022 г. се появиха възможности за по-гъвкави и дори принудителни форми на извънреден труд, включително и практически неплатен допълнителен труд в някои сектори. Не е тайна, че редица военни ремонтни предприятия вече функционират в денонощен режим. Предложението за 12-часов ден би било логично продължение на тези тенденции — връщане към по-стриктни и експлоататорски практики, които много бизнес лидери биха приветствали.

Политически контекст и обществена реакция

Инициативата бе направена в контекста на среща между президента и големите предприемачи, на която бизнеса бе подканен да „доброволно“ подкрепи военните нужди. Управляващите твърдят, че парите от малкия и средния бизнес и населението вече са почти изчерпани и е време да се потърси приносът на най-заможните. В отговор Дерипаска предложи да се мобилизира работната сила под лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“ — реторика, позната от миналото.

Любопитно е, че в социалните мрежи възмущението не бе толкова масово, колкото би се очаквало. Пропагандата и медийният контрол имат инструменти да омекотяват и адаптират подобни идеи, така че те да се прокарват стъпка по стъпка — например чрез компромиси като 10-часови смени или скъсяване на предложената шестдневка.

Мобилизация не само на фронта

Ако конфликтът се проточи и икономиката продължи да се смалява, руските власти ще имат ограничени опции: освен военна мобилизация ще се търси и „мобилизация в тила“ — включване на населението в интензивен труд за подкрепа на усилията. Тъкмо това прави дискусията за 12-часовия ден актуална и тревожна.

Заключение: Предложението за удължаване на работния ден е едновременно сигнал за икономическото напрежение и тест за социалната приемливост на рестриктивни мерки. Дали ще остане една гласност или ще се превърне в реална промяна, ще зависи от политическата воля и общественото съпротивление.