Панев: Предложението на ПБ връща регулирането на цените към миналото

Депутатът от Демократична България критикува механизма за контрол на цените

Народният представител от ДСБ Владислав Панев остро разкритикува в парламента внесения от Прогресивна България проект за изменение на Закона за защита на конкуренцията, който според вносителите има за цел да ограничи инфлацията и да овладее цените.

Мярката няма да реши инфлацията, ще натовари бизнеса

По думите на Панев поскъпванията са реален проблем, но предложените регулаторни мерки не само че няма да го решат, а може да влошат ситуацията – чрез допълнителен административен натиск върху производители и търговци цените още повече ще се повишат.

Опитът от въвеждането на еврото като предупредителен пример

Той припомни, че при приемането на Закона за въвеждане на еврото миналото лято също бяха предвидени инструменти за регулаторна намеса в цените, които доведоха до обратен ефект: търговците започнаха да вдигат цени предварително, в очакване на административно регулиране.

„Справедлива цена“ и „пределна цена“ – риск от произвол

Панев предупреди, че въвеждането на понятийния апарат като „справедлива цена“, „пределна цена“ и „икономически обоснована цена“ открива поле за субективни интерпретации от страна на регулаторите. Това, според него, ще бъде незабавно калкулирано в крайните цени на стоките и услугите.

Исторически аналогии

Депутатът направи паралел с централизираното регулиране преди 1989 г., като сравни предложението с възможността за създаване на междуведомствен орган за контрол на цените, подобен на Комитета по цените от миналото.

“Това напомня на Комитет по цените и Планов комитет от едно време. Помним до какво доведе. През 1991 г. дори имаше репликата: ‘За Бога, братя, не купувайте’ — административното определяне на цени не решава инфлацията,” заяви той.

Алтернативни решения: бюджетна дисциплина и ограничаване на разходите

Според Панев борбата с инфлацията трябва да минава през намаляване на бюджетния дефицит и контрол над публичните разходи. Той отбеляза, че разходите в предишния управленски период са достигнали около 46% от БВП (включително еврофондовете), което, по думите му, забавя растежа и увеличава паричното предлагане — ключов фактор за инфлацията.

Земеделие, внос и влияние върху цените на храните

Панев изтъкна, че България все още внася значителна част (около 80%) от плодовете и зеленчуците си, което той свързва с начина на разпределение на земеделските субсидии. Според него пренасочването на средства към зърнопроизводството отслабва местното плодово-зеленчукопроизводство и влияе върху цените на хранителните стоки.

Той добави, че оранжерийните производители са засегнати от поскъпването на природния газ и на изкуствените торове след енергийната криза, свързана с войната в Залива, което ще повиши себестойността на продукцията и в следващите месеци.

Конкретна антикризисна мярка

Като практична стъпка Панев отново предложи повишаване на прага за регистрация по ДДС — мярка, която ДСБ и Демократична България подкрепят от години и която, според него, би облекчила малките производители и търговци.

Заключение

В заключение народният представител предупреди, че законопроектът залага на повече администрация, контролни звена и регулации, което няма да доведе до по-ниски цени, а до допълнително натоварване на бизнеса и вероятно нови покачвания още преди нормативните промени да влязат в сила.