Доц. Сарийски: Статистическите данни и джобът на гражданина — разминаване, което буди тревога

Недоверие и разминаване между статистика и усещане

Доц. Григор Сарийски предупреди, че растящото недоверие сред гражданите се дължи на разминаване между официалните статистически данни и това, което хората действително усещат в домакинските си бюджети. Това бе казано в предаването “България, Европа и светът на фокус” по Радио ФОКУС.

Потребление и доходи — защо не се вижда ръст?

Според доц. Сарийски, ако за 2025 г. инфлацията е била около 4% и темпът на растеж на доходите — двуцифрен (приблизително 11–12%), логично би следвало да наблюдаваме увеличение на потреблението. Вместо това структурните данни за потреблението на основни хранителни продукти показват обратното — по-ниско потребление в края на 2025 г. спрямо края на 2024 г.

“При всички основни категории хранителни продукти виждаме по-ниско потребление в края на 2025 година, отколкото в края на 2024 година. Това не е потребление на население, чиито доходи реално се увеличават.”

Икономическите индикатори и противоречията

Той изтъкна, че наличието на такива противоречия в данните за инфлацията налага сериозно внимание от страна на анализатори и институции. Разминаването поражда въпросите дали официалните измервания отразяват правилно промяната в покупателната способност и ежедневните разходи на населението.

Фискалното положение и нарастващият дефицит

Към края на март ситуацията с бюджетния дефицит е алармираща — рекордна за последните 8–9 години. По думите на доц. Сарийски, ако анализираме само март, ще се види необичаен ръст на дефицита, а за първите три месеца разходите са се увеличили с около 1.9 милиарда лева, докато приходите са нараснали само с около 1.4 милиарда лева.

Рискове от задлъжняване и външен дълг

Особено притеснително е ускореното нарастване на външния дълг. За 12-те месеца до януари външният дълг е нараснал с 35.8% на годишна база. Примерно, около 4 милиарда лева от увеличението се дължат на държавното управление, близо 11.2 милиарда — на Централната банка, а останалата част — на по-малките сектори.

Възможностите за консолидация

Доц. Сарийски напомни, че при относително стабилен икономически растеж и липса на сериозни външни шокове през 2024–2025 г. е имало възможност за фискална консолидация. Вместо това видяхме изпреварващо нарастване на разходите и задлъжняване.

Какво следва да се направи

Ключовото предизвикателство пред новото правителство е да възползва “лукса” на автоматично покачване на приходите при инфлацията — например по-високи приходи от ДДС при по-високи цени — и да ги използва за ограничаване на разходите. Ако това не стане спешно, рисковете ще нарастват, особено ако инфлацията започне да се забавя и постъпленията в бюджета отслабнат.

Сарийски призова за по-сериозна оценка на данните и предприемане на мерки за контрол на разходите, за да не се задълбочи натискът върху публичните финанси.