Ген. Димитър Владимиров: Защо дългогодишната охрана на политици буди съмнения

Кой и защо получава държавна охрана

Първите дни на новия парламент върнаха на дневен ред старата дискусия: кои народни представители могат да ползват охрана и автомобили от Националната служба за охрана (НСО) и доколко тази практика е оправдана.

Законът и практиката

По закон безусловно право на охрана и служебен автомобил имат президентът, председателят на Народното събрание и министър-председателят. В специфични случаи защитата се предоставя и на висши служители в системата за сигурност, чуждестранни държавни гости и други. Депутатите, съдии, прокурори и кметове могат да получат охрана само ако има конкретна заплаха за живота или здравето им, оценена от специална тричленна комисия.

Ген. Димитър Владимиров: критика към комисията

Генерал Димитър Владимиров, който ръководеше НСО от 1992 до 2004 г., коментира пред наш репортер, че именно практиката на тричленната комисия често е проблем. Според него сигналите за застрашеност трябва да се изясняват бързо и ако не се потвърдят, охраната да се отнема, защото тя е скъп държавен ресурс.

Владимиров обвинява комисията, че понякога пази интереси и взаимоотношения, вместо да взема принципни решения: „Мълчат, за да не си развалят взаимоотношенията и да им угаждат да ги осигуряват с охрана и с автомобили. Треперят си за местата — не постъпват принципно и честно.“

Конкретните случаи: Борисов и Пеевски

За защитаваните с години фигури — Бойко Борисов и Делян Пеевски — генерала припомня, че има подадени сигнали за заплахи, но те не са довели до развитие. За Борисов той цитира заплахи, свързвани със сръбския криминален авторитет Сретен Йосич (Йоца Амстердам), който в миналото е заявил, че ще се саморазправи с българския политик. Йосич бе арестуван в България през 2002 г. и по-късно осъден в Сърбия; въпреки това случаят по думите на Владимиров „няма развитие“.

При Пеевски според генерала е имало информация за заплаха „от руска страна“, но и тук не е последвало доказателствено развитие, което да оправдае непрекъснатата охрана през годините.

Политически и обществени реакции

В края на 2025 г. коалицията “Продължаваме промяната – Демократична България” внесе законопроект, с който да извадят депутатите от обхвата на НСО и при нужда те да бъдат защитавани от МВР, както става с други граждани. Мотивът: НСО да остане привилегия само за най-високите държавни длъжности и да се спре дългогодишната практика на защита на отделни народни представители.

Проектът мина на първо четене, но при прегласуване част от парламентарната група на „Има Такъв Народ“ промени гласа си и предложението не събра окончателно мнозинство.

От ДПС заявиха, че Пеевски ползва четирима охранители със средна заплата около 4 000 лв. за офицер и около 3 000 лв. за сержант, а автомобилът бил на партията. Опонентите продължават да твърдят, че кортежът надвишава обичайната рамка за такава защита. Според критиците средствата — цитирани като близо 2 млн. лв. годишно за охрана на Борисов и Пеевски — биха могли да послужат за социални нужди като детски градини.

Други примери: Кирил Петков и Ахмед Доган

Бившият премиер Кирил Петков също се е възползвал от служебна охрана след оставката си; през 2024 г. той бе участник в катастрофа с автомобил на НСО край Варна, при която загина друг участник. По случая се води дело срещу шофьора на службата. Към настоящия момент Петков не ползва охрана на НСО, докато Борисов продължава да има тази услуга.

Първият лидер на ДПС Ахмед Доган е може би рекордьор по продължителност на охрана — от началото на прехода до първите години на новия век той непрекъснато разполагаше с ресурси от НСО. Владимиров разказва, че когато е предложил сваляне на охраната му поради „липса на конкретна заплаха“, това е предизвикало недоволство, но по-късни сигнали довели до възстановяване на защитата до 2020 г. Днес Доган не ползва услугите на специалната служба.

Как се вземат решенията и кой участва

Тричленната комисия, която оценява степента на застрашеност, включва началника на НСО, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР. В последните години съставът се е сменял: през 2020 г. това са били ген. Красимир Станчев, Димитър Георгиев и Ивайло Иванов; през 2022–2023 г. — ген. Емил Тонев, Пламен Тончев и Петър Тодоров; от 2023 до 2026 г. се запазват Тонев и Тончев, а на третата длъжност се сменят няколко главни секретари на МВР.

Владимиров разказва, че по време на неговото управление е отказвал или е ограничавал искания за луксозни автомобили и големи охрани. Той критикува и бързото растене на бюджета на НСО: докато при напускането му през 2004 г. бюджетът е бил 13 млн. лв., сега той е 5–6 пъти по-голям.

Заключение: баланс между сигурност и контрол

Темата за държавната охрана остава открита — на граничната линия между реалните рискове за живота на публичните лица и опасенията за злоупотреба с обществени ресурси. Според ген. Владимиров решението е в по-стриктна и по-бърза работа на комисията за застрашеност: сигналите да се проверяват своевременно и, ако не се потвърдят, охраната да се прекратява.