Кои са причините за поскъпването в България — разговор с Георги Ганев

Ивайло Нойзи Цветков предизвиква икономиста Георги Ганев да обясни защо в България всичко поскъпва, какво да очакваме от „Прогресивна България“ и кои са икономическите мерки, от които страната реално се нуждае.

Какво може да предложи „Прогресивна България“?

Георги Ганев: Трудно е да се каже с ясен план. Проблемът не е само в противоречивите програмни послания преди изборите, а че голяма част от електората на тази политическа сила не формира кохерентни икономически предпочитания. Новото мнозинство ще бъде принудено да комбинира различни виждания и често да действа ситуативно, в зависимост от моментната конкретика. Все пак напомням, че в предизборната им платформа ясно се подчерта приоритет за балансиран бюджет и нежелание за увеличаване на данъчно-осигурителната тежест — това е един от по-ясно формулираните ангажименти, макар че не означава задължително реализация.

Какви мерки са най-спешни и кои — дългосрочни?

Георги Ганев: Ако допуснем хипотезата, че бих имал пълна политическа подкрепа (което е почти невъзможно), бих разделил действията на незабавни и по-продължителни реформи. В краткосрочен план: върху масата трябва да има балансиран бюджет, разумно ограничение на растежа на заплатите в публичния сектор (не говорим за нулев растеж), започване на реално озаптяване на щатовете в централната и местната администрация и възстановяване на капиталовите програми на общините и ведомствата — като това за общините е първа стъпка към фискална децентрализация.

В дългосрочен план редът на реформите би включвал: пенсионна реформа към значително по-голям дял на частните стълбове и превръщане на държавната пенсия в социална гаранция само за най-нуждаещите се; трансформиране на социалната политика така, че помощи да получават само истински нуждаещите се; енергийна реформа, която да внесе повече конкуренция и пазарни механизми (например либерализация на пазара на електроенергия за всички потребители възможно най-скоро); продължаване на фискалната децентрализация чрез прехвърляне на дялове от някои данъци и даване на способности за собствени приходи на общините, включително чрез актуализиране на данъчните оценки на имотите. И още — много други структурни промени, които да повишат продуктивността и устойчивостта на икономиката.

Защо „дясното“ може да е правилният път?

Георги Ганев: Теоретично дясното предлага най-работещото съчетание от частни стимули и механизми за постигане на общото благо. Емпиричното наблюдение също сочи, че богатството и просперитетът често се изграждат при по-голяма роль на пазарните механизми. Ако трябва да цитирам един стар рецептурен принцип: мир, разумно данъчно бреме и работеща съдебна система — малко, но ефективно.

Как да въведеш разумна политика, когато част от бизнеса разчита на държавни привилегии?

Георги Ганев: Това става бавно и последователно. Първата стъпка е създаване на условия, в които конкурентите на зависимите от властта бизнеси да имат предимство — тоест предприемачи, които печелят чрез добавена стойност, а не чрез присвояване. След това постепенно се затварят „кранчетата“ към онези, които разчитат на статуквото. Очаквайте протести и опозиция, но ако производителните предприемачи видят ясна перспектива, опозицията ще бъде временна и безсилна да диктува дневния ред.

Защо всичко поскъпва? Инфлация или спекула?

Георги Ганев: Има прост и ясен отговор: инфлацията е резултат от това, че паричното предлагане расте по-бързо от реалното производство. Други фактори и спекулации могат да засилят ефекта на отделни пазари, но основният двигател е увеличаването на паричната маса. Често управлението предпочита този „инфлационен данък“, защото е политически по-лесно и по-малко видимо отколкото директно увеличаване на данъците или поемане на дълг, а отговорността лесно се прехвърля върху митични „алчни спекуланти“.

Какво е „олевяването“ в мисленето и откъде идва?

Георги Ганев: Олевяването не е само в икономиката — то е явление в много обществени науки и се развива от десетилетия. Той представлява синтез на марксистки идеи с фабиански социалистически подход — постепенна и ненатрапчива промяна чрез институции и култура, а не през открити битки. Процесът е и интелектуален проект, воден от определени среди, и икономическата общност реагира по-бавно. В резултат дясната идея за дневен ред често се заражда сред обикновените хора, докато „елитите“ са по-склонни към възприемане на леви или центристки парадигми.

Как изкуственият интелект ще промени пазара на труда в България?

Георги Ганев: Историята показва, че технологичните новации първоначално унищожават работни места, но след това създават много повече и по-добре платени възможности. Колите и компютрите са примери за това. AI ще премахне някои професии, но и ще създаде нови, разнообразни и по-производителни работни места. Важно е средата за предприемачество в България да даде възможност ползите да бъдат максимизирани. Това не означава по-малко труд — напротив, заплащането на труда и неговата продуктивност могат да нараснат.

Как бихте обяснили настоящото състояние на икономиката на един 22-годишен?

Георги Ганев: Аз бих разказал какво се случваше, когато самият аз бях на 22 — през 1989–1990: разпадаща се планова икономика, износ на капиталова база без поддръжка, прекъснати стопански връзки, висока инфлация и продоволствени проблеми в градовете, големи бюджетни дефицити и силна държавна доминация във всички сфери. След това би оставил на младия човек да направи сравнения с настоящето и да прецени какви възможности и рискове съдържа днешната действителност.

Интервюто показва, че решенията са комбинация от краткосрочни ограничения и дълбоки структурни реформи — от балансиране на бюджета и дисциплина в публичните разходи до енергийни, пенсионни и фискални промени, които да стимулират продуктивния бизнес и да ограничат възможностите за присвояване на стойност.