Киселова: В новото събрание дясното преобладава, лявото е маргинализирано

Анализ на политическите нюанси в 52-рото Народно събрание

Доц. Наталия Киселова — университетски преподавател по Конституционно право, бивша депутатка от БСП-ОЛ и председателка на 51-вото Народно събрание — предупреждава, че в сегашния парламент се наблюдават предимно различни нюанси на дясното, докато лявата политика е практически отсъстваща.

Какво означава „отсъствие на ляво“?

Според Киселова част от проблема е международна тенденция: политическата левица често бива ограничавана до въпроси, свързани предимно със сексуалните и етническите малцинства. „Лявото не е само това“, казва тя и призовава за дебат, който да изясни какво всъщност означава социалната и икономическата политика в български контекст.

„Прогресивна България“ — смесена реторика

Експертът отбелязва, че в редиците на „Прогресивна България“ звучат както леви, така и десни послания — всичко зависи от това кой говори. Хора с предишно участие в БСП употребяват по‑лява терминология, докато други представители демонстрират по‑дясна риторика. Киселова подчертава, че истинската принадлежност на партията ще се види при дебатите по Бюджета и по социалните политики.

Очаквания за работещ парламент и правителство

Бившата председателка на НС призова за край на политическата „агония“ и за възстановяване на нормалното функциониране на парламент и правителство. По думите ѝ работещият кабинет би трябвало да възстанови и дейността на останалите институции след петгодишен период на нестабилност.

Възможност за кабинет до 15 май

Киселова смята, че до 15 май е реалистично да бъде формирано правителство, подкрепено от „Прогресивна България“. Първите сериозни политически изпитания за тази формация ще бъдат промени в Закона за НСО и в Закона за съдебната власт — не толкова като формални гласувания, колкото като дебати, които ще разкрият посоката на политиката им.

Разделението между ПП и ДБ — политически ход

Киселова оценява решението ПП и ДБ да заявят отделни парламентарни групи като израз на политическа стратегия. Тя посочва две възможни причини: отказът на ДБ от сътрудничество с „Възраждане“, което ПП може да допусне по отделни въпроси, и стремежът за по‑тясно взаимодействие с „Прогресивна България“.

Конституционни промени и дебат за прокуратурата

Една от обсъжданите цели е промяна в Конституцията, съобразена с изисквания за мнозинство — 180 гласа при първо четене, а при липса на такова мнозинство — вариант за повторно гласуване след 2–5 месеца, ако са осигурени поне 160 гласа. Други теми включват кадровите въпроси във ВСС и Инспектората.

Киселова допуска, че отделянето на Прокуратурата от съдебната власт би било толкова съществена промяна, че най‑вероятно би наложило свикване на Велико народно събрание — дебат, който е тежък и времево взискателен.

Предпочитание за бързи кодови промени

Вместо дълги конституционни битки, доцентката предпочита бързи изменения в закона за съдебната власт и промени в персоналния състав на ключови органи. Това, според нея, би донесло по‑практичен резултат в краткосрочен план, без да изразходва излишна законодателна енергия.

Киселова също споделя, че някои от проектите, които ще се предлагат, вече са подготвени, но не са достатъчно добре оформени, за да бъдат приети в предишния мандат.

В заключение — според нея следващите седмици ще покажат доколко новият парламент и евентуално правителство могат да превърнат словото в конкретни решения по ключови институционални и социални въпроси.