Румен Радев подкрепя 5% от БВП за отбрана — рискове и въпроси
Контекст и обявената готовност
Румен Радев заяви готовност България да изпълни ангажимента си за разходи в размер на 5% от БВП за отбрана. Това каза той на среща в Брюксел с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, предават БТА и БНР. Според президента страната вече е постигнала целта от 2% от БВП за отбранителни инвестиции и „последователно върви към повишаване до 5%“.
Политическа и обществена реакция
Обявлението предизвика остра реакция в някои обществени кръгове. Критиците отбелязват, че прехвърлянето на ресурсите към военни разходи до ниво 5% от БВП ще изисква съкращения в други ключови сектори — здравеопазване, образование, култура и социални програми. Възникват въпроси кой има мандат да поема подобни ангажименти от името на страната: парламентът, изпълнителната власт или гражданите чрез референдум. Поддръжниците на референдума припомнят, че при важни икономически решения (например влизането в еврозоната) подобна практика е била предложена.
Геополитичен контекст и сравнение с чуждестранни данни
Идеята за 5% от БВП за отбрана бе повдигната от американския президент Доналд Тръмп, който призова страните от НАТО да увеличат целта от сегашните 2%. Наблюдатели посочват, че САЩ имат различна международна роля и разходите им обхващат широка мрежа от военни бази и операции по света.
За 2025 г. публикуваните данни посочват следните проценти за военни разходи (като дял от БВП):
- САЩ: 3.2%
- Великобритания: 2.3% (с намерение да увеличи до 3.5% към 2035 г., съгласно публикация на BBC)
- Германия: 2.4%
Според данни на Атлантическия съвет, към момента нито една държава членка на НАТО не е поела официален правителствен ангажимент да отделя 5% от БВП за отбрана до 2035 г.; изразено е само принципно съгласие в някои среди. Холандия е обявила цел от 3.5% към 2035 г., а Испания официално отказва подобен ангажимент.
Заключение и въпроси към политическото ръководство
Обявената готовност за 5% от БВП поставя тежки приоритети пред националния бюджет и изисква широк обществен дебат. Президентът трябва да внимава с обещанията, които могат да променят разпределението на публичните ресурси, и да уточни кой и как ще решава подобни стратегически икономически въпроси — парламентарно решение, правителствен план или обществено допитване.
