Защо цените в заведенията в България растат толкова бързо?

Цените в ресторантите и кафенетата у нас предизвикват разгорещен дебат: докъде се дължи увеличението и каква роля играе държавната политика? Секторът отново поиска връщане на облекчена ставка на ДДС от 9%, което провокира силни реакции от потребители и икономисти.

ДДС и фискален контекст

В България приходите от ДДС формират значителна част от държавния бюджет — почти половината от всички данъчни приходи, което е едно от най-високите нива в Европейския съюз. За сравнение, средният дял на ДДС в приходите на ЕС е около 20% (данни за 2024 г.), а за държавите от ОИСР този показател също е близо една пета. Поради това искания за трайно понижаване на ставката срещат сериозен фискален отпор: всяка загуба от ДДС означава или орязване на други разходи, или търсене на нови приходи.

Какво казват анализите?

Икономисти посочват, че официалната статистика показва обща инфлация от около 43% от 2015 г. насам, докато цените в заведенията, според някои изчисления, са се увеличили близо 110% за същия период. Част от анализа сочи, че по-голямата част от инфлационния натиск настъпва между 2020 и 2025 г. — период, белязан от пандемия, енергийни сътресения и геополитически кризи.

Според критиците подобен ръст трудно се обяснява само с поскъпване на енергията или труда. Наемите и локалните пазарни условия оказват значително влияние, особено в големите градове и туристическите центрове. Друга често споменавана причина е частичното „изсветляване“ на сектора в резултат на държавната подкрепа по време на пандемията, когато помощите бяха обвързани с използване на касови апарати и деклариране на заетост.

Оценките за сивата икономика варират широко — между 20% и 30% в различни проучвания. По-реалистични изследвания поставят делът ѝ около 21–22% за последните години, като при трудовите отношения нивото на сивата икономика също е значително.

Аргументите на ресторантьорите

Представители на бранша обясняват поскъпването с реални и постоянни увеличения на разходите. Според ръководителя на Българската асоциация на заведенията, от 2018 г. насам заплатите са се удвоили, наемите са нараснали над два пъти, суровините — три до четири пъти, а разходите за енергия — значително. Доставчиците често променят цените си, което затруднява дългосрочните калкулации.

За да илюстрират тежестта на фиксираните разходи, ресторантьорите използват понятието „празна чиния“ — сумата, която покрива дял от наема, енергията, административните разходи и част от заплатите, разпределени върху всяка порция. Тази стойност, по техни данни, започва от около 4.50 евро и може да достигне 10 евро в по-централни или премиум заведения. Именно тези фиксирани плащания ограничават възможността за по-евтино меню без външна подкрепа.

Гласът на потребителите

Клиентите реагират емоционално: много хора смятат, че цените в заведенията вече са като в Западна Европа, но доходите не са достигнали същите нива. Към това се добавят оплаквания за намалени порции и по-слабо обслужване — фактори, които допълнително влошават възприятието за стойността на консумацията извън дома.

Политика, бюджетни ограничения и възможни последици

Въпросът дали да се въведе постоянна 9% ставка за храна в заведения остава политически взривоопасен. През 2020 г. намалената ставка бе оправдана като част от антикризисните мерки: спиране на бизнеси, срив в туризма и рестрикции. Днес финансовите рамки на държавата са по-натоварени — нарастващ държавен дълг и дефицит, близък до Маастрихтовия праг от 3% от БВП, затрудняват възможността за подобни фискални облекчения без компенсаторни мерки.

Ресторантьорите предупреждават, че в случай на отказ някои обекти ще бъдат принудени да затворят, а други — да режат разходи най-вече от персонал, което ще влоши обслужването и ще ограничи работните места. От друга страна, правителството трябва да прецени дали намаление на ДДС би отменило част от инфлационната тежест за потребителя или само би подпомогнало маржовете на бизнеса.

Къде остава дебатът?

Дискусията за цените в заведенията съчетава икономически изчисления, фискални реалности и социални очаквания. Докато част от увеличението може да се проследи до реални растящи разходи и локални пазарни условия, остава въпросът доколко сегашните цени са отражение на тези разходи и доколко са резултат от пазарни стратегии и структурни проблеми в сектора. В следващите месеци темата вероятно ще остане в центъра на вниманието, особено при оформянето на редовния държавен бюджет.