Проф. Стелиян Димитров: Наводненията можеха да бъдат предвидени преди десетина години

Научни данни и човешки фактори зад кризата

Проф. Стелиян Димитров, директор на Националния център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет, обясни причините за последните наводнения и защо тези събития не са изненадващи за специалистите.

Интензивните валежи — спусъкът на кризата

По думите му основният тригер е бил мощният валеж. „Валежите са факторът, който отключи кризата“, каза той, уточнявайки, че очакванията за такива количества са били известни отдавна. В някои точки са регистрирани изключително големи стойности — Черни връх около 140 л/м², Килифарево 125 л/м², а на много други места 80–90 л/м², което представлява огромно количество вода за кратко време.

Географията и урбанизацията увеличават риска

Димитров подчерта, че наводненията са резултат от комплексно взаимодействие между природни условия и човешка намеса. Особеностите на релефа — тесни речни коридори, меандри и стеснения — могат да концентрират водния поток и да увеличат разрушителния ефект.

Като пример той посочи водосбора на река Янтра, където природните геоморфологични условия създават „заключен“ коридор, благоприятен за бързо повишаване на водата. Допълнително усложнение прави и застрояването на естествени заливни тераси — чрез строежи буквално на самия бряг е намален естественият капацитет на реката да поеме бързо оттеклата вода.

Модели и карти за риск съществуват

Според експерта, модели за наводнения и карти на риска са разработвани още преди години. „Тези райони са обозначени като такива със значителен потенциален риск от наводнения“, каза Димитров и припомни участието си в екипите, които са изготвяли първите карти на заплахата и риска в страната.

Това означава, че данните и сценариите са били налични още преди десетина — дванайсет години, като реалният проблем не е липсата на информация, а нейното прилагане в управлението на територията.

От данни към решения: къде губим възможностите

Един от ключовите въпроси, които постави Димитров, е правилната интерпретация и използване на геопространствени данни. „Не е достатъчно само да имаме данните — трябва да ги интерпретираме правилно и да ги използваме в планиране и управление на територията“, обясни той. Това включва интегриране на модели в градоустройство, инфраструктурни решения и ранно предупреждение.

Какво следва — препоръки за намаляване на риска

• Приоритизиране на използването на вече налични геопространствени карти и модели при планиране.
• Строго регулиране на строителството върху заливни тераси и реки.
• Инвестиции в системи за наблюдение и бърза обработка на данни за валежи и отток.
• Обучение и координация между научните институции и местната администрация за превръщане на знанията в практични мерки.

Проф. Димитров апелира към по-активно и целенасочено прилагане на научните резултати — само така съществуващите оценки за риск могат да се превърнат в ефективни действия за защита на населението и имуществото.