България извън трибунала: как позицията за Путин откъсна София от партньорите

Отказът на София да подкрепи специален трибунал за руската агресия в Украйна я остави в малка група със съюзници като Унгария, Словакия и Малта и разкри промяна в външната линия, свързана с настъплението на Румен Радев във властта.

Какво се случи

България не подкрепи създаването на специален трибунал за разследване на действията на руското ръководство във връзка с инвазията в Украйна. Решението я постави в изключително малка група европейски държави, които останаха резервирани по този въпрос, докато 36 държави и Европейската комисия обявиха подкрепа за инициативата.

Сигналите от новото правителство

Този развой съвпада с външнополитическите послания на кабинета, воден от Румен Радев и „Прогресивна България“. Още при първото си посещение като премиер в Берлин Радев избягваше да говори директно за руската отговорност и поставяше акцент върху дипломацията и търсене на мир, докато германският канцлер обещаваше засилване на натиска над Москва. Някои представители в страната интерпретираха този подход като склонност към по‑мек тон спрямо Кремъл.

Реакции и аргументи

Външната министърка Велислава Петрова‑Чамова представи решението на правителството без широки публични аргументи, а нейните изявления останаха пестеливи. Официално София заявява, че няма да бъде деструктивен партньор в ЕС, но разглежда санкциите и международните инициативи през призмата на „баланс“ и координация със САЩ, а не като чисто ценностна позиция.

Реакциите в българската политика бяха смесени: ГЕРБ‑СДС нарекоха отказа „политическа грешка“, а „Демократична България“ го описа като отслабване на гласа на страната и посочи, че решенията обслужват интересите на режима в Кремъл.

Замразените промени в Наказателния кодекс

Паралелно с отказа за трибунала стоят и отложените законодателни промени в Наказателния кодекс, които трябваше да въведат по‑модерна дефиниция на престъплението „агресия“ в съответствие с Римския статут на Международния наказателен съд. Тези промени, планирани още по време на правителството на Николай Денков и подновени от служебния правосъден министър Андрей Янкулов, така и не стигнаха окончателно до парламента.

Проектите предвиждаха преструктуриране на глава 14 от НК и създаване на отделни раздели за „Престъпления против мира“, „Престъпления против човечеството“ и „Престъпления против законите и обичаите за водене на война“. Включени бяха и нови състави — агресия, агресия с използване на нерегулярни сили, военна пропаганда, подстрекателство към война, апартейд и насилствено изчезване — с акцент върху наказателната отговорност на политическите и военните ръководители.

Защо това има значение за ЕС

Специалният трибунал е отделна инициатива от Международния наказателен съд и бе създаден, защото МНС няма пълна юрисдикция спрямо Русия. България можеше да се присъедини към трибунала независимо от вътрешните промени в законодателството, но нерешителността по двата фронта — и законодателния, и международния — изпрати политически сигнал за дистанциране от европейските усилия Русия да понесе последиците от започнатата война.

Заключение

Комбинацията от отказа да се подкрепи специалният трибунал и замразяването на реформата в наказателното право очертава постепенен завой в българската външна политика. Вместо да следва общоевропейската траектория по въпросите за военната агресия и наказателната отговорност на ръководителите, София заема по‑резервирана позиция, която я поставя сред малцинството европейски държави, колебаещи се по отношение на Кремъл.