Лъчезар Богданов: Най-сериозните последствия от глобалната криза още не са настъпили
Кратък преглед
Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов предупреди, че България е изправена пред несигурни краткосрочни икономически перспективи и нарастващи рискове за растежа. Коментарът бе направен в рамките на „Интервюто в Новините на NOVA“, където той обсъди последния икономически преглед на Българската народна банка и очерта по-мрачни тенденции както за страната, така и за световната икономика.
Какво прогнозира централната банка
Дори базовият сценарий на БНБ не предлага утеха: според публикуваната прогноза годишната инфлация ще достигне около 3,7% през 2026 г., а през 2027 и 2028 г. ще се стабилизира близо до 3,2%. Икономическият растеж пък се очаква постепенно да се забави — от близо 3,0% през 2026 г. до около 2,8% към края на разглеждания период.
Основни фактори, оформящи перспективите
Богданов акцентира върху няколко ключови проблема: отслабено външно търсене, което потиска българския износ; вътрешното потребление, което остава основен двигател благодарение на увеличението на заплатите; и инвестиците — както частни, така и публични — които изостават. Политическата нестабилност допълнително засилва предпазливостта на бизнеса и възпрепятства инвестиционната активност.
Възможни шокове и усложнения
Икономистът предупреди, че страната вече се намира в неблагоприятен сценарий и рискът от преминаване към значително по-неблагоприятен е реален. Сред потенциалните проблеми, които биха могли да засилят кризата, той посочи:
- недостиг на авиационно гориво;
- затруднения в туризма и свързаните сектори;
- проблеми в доставките на суровини, например торове;
- свиване на глобалната икономическа активност, което може да доведе до по-дълбока рецесия.
Особено опасен по думите му е сценарий, в който азиатските икономики бъдат силно засегнати — това би предизвикало глобално забавяне, недостиг на ключови ресурси и сериозни потресеия в транспортния и туристическия сектор.
Какво да се направи
В заключение Богданов подчерта, че е необходимо държавата да се подготви за по-тежки времена. Сред препоръчаните мерки са натрупване и поддържане на бюджетни буфери, които да бъдат използвани при влошаване на кризата, както и целенасочена подкрепа за отраслите, които са най-застрашени от евентуални шокове.
Според него „истинската криза още не е настъпила“, затова своевременната подготовка и адекватната фискална политика могат да ограничат потенциалните щети и да намалят риска от продължителна рецесия.