Критичен удар: украински дронове поразиха голяма част от руските нефтени терминали
Нападенията и тяхната цел
Украински дронове нанесоха сериозни поражения на няколко пристанища в Ленинградска област — Уст-Луга, Приморск и Кириши — които са ключови точки за износа на руски нефт към Азия. Сателитни снимки показват широки разрушения по съоръженията и инфраструктурата, пише германската обществена медия ARD.
Регионът в повишена степен на тревога
Губернаторът Александър Дрозденко заявява, че от 22 март областта е „в повишена степен на тревога“ поради „безпрецедентните нападения с вражески дронове срещу обекти на нашата индустрия и транспортна инфраструктура“. Този термин явно обхваща именно обектите, обслужващи износа на петрол.
Колко голям е ударът?
Независимият енергиен експерт Борис Аронщайн обяснява пред ARD, че трите повредени терминала са могли да обработват до около три милиона барела нефт дневно. Според него това означава, че между 30 и 40 процента от руските експортни капацитети за петрол са засегнати — оценка, която ако се потвърди, представлява значителен удар по приходите и логистиката на Москва.
Финансовите ефекти за Москва
Кремъл продължава да не коментира конкретни числа, но „Ройтерс“ цитира неназовани източници от бранша, според които доставките от Уст-Луга са били временно прекратени след ударите. Според финландския институт за енергийни изследвания Creas, през февруари Русия е получавала почти половин милиард евро на ден от износа на петрол — стойности, валидни преди допълнителното поскъпване на суровината, свързано с конфликти в региона между САЩ, Израел и иранския режим.
Колко ще отнеме възстановяването?
Аронщайн оценява, че атаките са били внимателно подбрани по време, цел и начин на изпълнение, и че щетите могат да затруднят възстановяването на капацитета за износ за седмици, дори месеци. Дори при прекратяване на атаките, ремонтът и възстановяването могат да отнемат значително време, а това ще окаже натиск и върху вътрешния руски пазар — вкл. нарастване на цените на горивата за местните потребители.
Автор: Бьорн Блашке (ARD)