12 май: Почит към сестринската професия
Седмица на признателност в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ — Сливен
В навечерието на 12 май в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ се проведоха няколко инициативи, посветени на значението и всекидневния принос на медицинските сестри. Темата на проявите бе фокусирана върху ролята на сестринството в съвременната болнична среда и необходими качества, които отличават добрата грижа.
Сестринството — повече от техника
Медицинските сестри формират най-голямата професионална група в здравеопазването. Техният труд не се изчерпва с изпълнение на манипулации по предписание — това е хуманна професия, която обхваща грижи за болния и здравия, подпомагане на възстановяването и опазване на здравето.
Многолика роля и ежедневни предизвикателства
Ролята на сестрата постоянно се променя: тя често е защитник, съветник, психолог, социален посредник или физиотерапевт в зависимост от нуждите на пациента. Освен това често се налага да поема непредвидени и несвойствени задачи, за да осигури безопасност и комфорт.
Професионализъм и развитие
Съвременното сестринство съчетава наука и умение. Браншът е изправен пред предизвикателствата на здравните реформи и изисква постоянна квалификация и усъвършенстване на компетенциите. Въпреки това, сестрите остават до пациентите 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, демонстрирайки уважение към достойнството и автономията на всеки човек.
Модел на грижа и човешка отдаденост
Екипите на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ утвърждават професионален подход, съчетан с емпатия и внимание към социалните потребности на пациентите. Това е неизменното ядро на качествената болнична грижа — компетентност, почит към човека и отговорност пред обществото.
Защо 12 май е важна дата
На тази дата светът отдава признание на сестринската професия в памет на Флорънс Найтингел, чиито идеи и действия полагат основите на модерното сестринство. Найтингел остава пример за професионализъм и реформи в медицинската грижа.
Приносът на Флорънс Найтингел
Родена във Флоренция в заможно английско семейство, от ранна възраст тя проявява загриженост към болните и бедните и решава да посвети живота си на грижа за човека. След образование и първоначално обучение в Германия, нейният ключов принос идва по време на Кримската война, когато организира отряд от доброволки и поема отговорност за болничния комплекс в Скутари (дн. Истанбул).
Прилаганите от нея хигиенни и организационни мерки значително намаляват смъртността сред ранените и болните — от около 42% до приблизително 4%. След войната тя работи за реформа на медицинското обслужване и общественото здравеопазване.
В 1859 г. публикува „Бележки за болниците“, а през 1860 г. основава първото светско училище по сестринство при болница „Сейнт Томас“ в Лондон — ключова стъпка към професионализиране на сестринската грижа.
Денят, на който публиката отдава почит на тези традиции и на съвременните професионалисти, остава повод за благодарност и за напомняне за непрекъснатото усъвършенстване в грижата за човешкия живот.
