Къшнър привлича лобиста Ник Стюарт в американския преговорен екип за Иран

Кратко резюме

Бившият лобист Ник Стюарт, работил в Държавния департамент при първия мандат на Доналд Тръмп, се е присъединил към американския преговорен екип, занимаващ се с конфликта с Иран, съобщава CBS News, цитирайки двама американски служители.

Кога и при какви обстоятелства

Според информацията Стюарт се е включил в екипа непосредствено преди преговорите в Исламабад в началото на април, които завършиха без пробив. В делегацията са участвали и специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф, както и Джаред Къшнър.

Кой е Ник Стюарт и защо предизвиква интерес

Назначението на Стюарт е по инициатива на Къшнър, отбелязва CBS. Преди това той е работил в лобисткото звено на Фондацията за защита на демокрациите (FDD), организация, позната с твърдата си позиция спрямо Иран.

По данни, подадени към Сената, името му фигурира в над десет лобистки отчета от 2023 г. насам. Разходите, свързани с неговите ангажименти по външна политика, надхвърлят 2 милиона долара. Сред темите, по които е работил, са санкции срещу Иран и Русия.

Въпроси от Конгреса и отговор от администрацията

В Конгреса възникнаха въпроси относно състава на делегацията, тъй като в нея липсвали явни представители на експерти по ядрена сигурност от съответните американски агенции. Министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт отговори, че подкрепата от ведомството и специалистите по неразпространение се оказва дистанционно.

Подкрепа от политически фигури

Конгресменката Клаудия Тени публикува в платформата X оценка, наричайки Стюарт „един от водещите американски експерти по политиката спрямо Иран“. В своя пост тя подчерта опита и лидерските му качества, които според нея ще допринесат за постигане на мирните цели на администрацията.

Реакцията на Техеран и текущото състояние на контактите

Иран допусна възобновяване на военни действия, след като мирните преговори зациклиха. Техеран твърди, че САЩ не изпълняват поетите обещания и обвинява американски служители в действия и изказвания, чиято цел е да предотвратят спад в цените на петрола.

На 1 май Доналд Тръмп заяви, че е разочарован от предложенията, предадени от Иран чрез Пакистан, и изрази съмнение в успеха на преговорите поради сериозни разногласия в иранското ръководство.

Военноморска блокада и прихващания

Централното командване на САЩ (CENTCOM) съобщи в социалните мрежи, че от началото на военноморската блокада са били прихванати 48 кораба, опитващи се да влязат или да излязат от ирански пристанища. В публикувано съобщение се посочва, че „през последните 20 дни 48 кораба са били отклонени за прилагане на блокадата“. Към поста беше прикачена снимка на десантния кораб USS New Orleans, който се намира в Арабско море.

Блокадата стартира на 13 април. По данни на Пентагона сред прихванатите кораби има 31 танкера, превозващи общо около 53 милиона барела ирански петрол на стойност най-малко 4,8 милиарда долара; още два кораба са били конфискувани от американските военни. Някои танкери предпочитат по-дълги и скъпи маршрути до Китай заради риска от морско прихващане.

Поради затруднения при натоварването на нови танкери и препълнени наземни складови помещения, Иран е започнал да използва по-стари кораби като плаващи резервоари. Това се вписва в целта на блокадата, която има за задача да изтощи капацитета за съхранение на петрол в страната и в крайна сметка да затрудни експлоатацията на нейните находища.