Сарийски: Новите мерки са по-таргетирани, но субсидиите остават дълбок проблем

Оценка на мерките от служебния кабинет

Икономистът доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН посочи, че пакетът помощи, предложен от служебното правителство за преодоляване на последствията от войната в Близкия изток, е по-добре насочен към уязвимите групи в сравнение с предишни интервенции. В студиото на “Говори сега” той акцентира върху усилията за по-прецизно таргетиране, което според него е важна стъпка напред.

Критика към субсидиите и подпомагането на бизнеса

Въпреки положителните аспекти, Сарийски остава скептичен към начина, по който ще бъдат подпомагани предприятията. Той предупреди, че не може да се третира всички енергоемки производства „под един калпак“, тъй като пазарната конюнктура означава, че някои компании печелят, а други търпят загуби.

Доц. Сарийски напомни, че държавата отлага създаването на ясни критерии за подпомагане. В началото на 2022 г. помощите са обхванали всички небитови потребители, включително финансови институции, което според него е противоречиво и непазарно. Той подчерта, че ако държавата въвежда субсидии, те трябва да се отпускат при строго определени и прозрачни правила.

Енергийна бедност и по-широка дефиниция

Един от нерешените проблеми е липсата на единна дефиниция за „енергийна бедност“. Институтът за икономически изследвания разработи по-обширен индекс – енергийна уязвимост, който отчита доходи, равнище на безработицата, климатични условия и състояние на жилищата. По оценките на Сарийски близо 30% от населението на България попада в категорията на енергийно уязвимите.

Той също така предупреждава за явлението „скрита енергийна бедност“ — семейства, които драстично орязват потреблението на електроенергия, защото не могат да си позволят разходите, което крие сериозни социални и здравни рискове.

Регионални различия и човешката цена

Данните от Националната карта на енергийната уязвимост, изработена съвместно от WWF и Българската академия на науките, показват, че София, Разград и Велико Търново са сред областите с по-високи енергийни разходи и затруднени домакинства. Според изследванията жертвите от студа годишно са около 4 000 души, което илюстрира тежките последствия от несигурния достъп до енергия.

Заключение

Григор Сарийски приветства по-прецизната насоченост на текущите мерки, но напомня, че без ясни критерии и дългосрочни политики субсидиите могат да запазят структурните проблеми и да нарушат пазарните механизми. Решаването на въпроса за енергийната бедност изисква както краткосрочна помощ за най-уязвимите, така и системни реформи за подобряване на енергийната ефективност и социалната защита.