След 74 години: сърцето на Кръстьо Сарафов ще бъде положено в София
Паметта на актьора ще бъде почетена през април
След повече от седем десетилетия сърцето на един от най-видните български актьори ще получи официално погребение в София. Решението за церемонията е взето от НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, където реликвата се съхранява от смъртта на артиста през 1952 г. Събитието е част от програмата по повод 150-годишнината от рождението на патрона на академията.
Кой още е бил съхраняван по този начин
В българската съвременна история има няколко подобни случая: стъкленицата със сърцето на цар Борис III бе открита след промените и впоследствие погребана в Рилския манастир, а сърцето на писателя Алеко Константинов с прободната рана се пази в къщата-музей в Свищов.
Житейски път и творческо наследство
Роден през 1876 г. в неврокопското село Либяхово (днес Илинден), Кръстьо Сарафов изгражда богата професионална кариера и бурен личен живот. Пътят му минава през Сяр, Солун, Одрин, Санкт Петербург, Варна, Бургас и София. Израснал в голямо семейство от десет деца, сред които и брат му Борис Сарафов – виден деятел на ВМОРО, той се утвърждава като една от централните фигури на българската сцена през първата половина на XX век.
Завършил драматична школа в Санкт Петербург със званието “свободен артист”, дебютира на сцена през 1891 г. и отбелязва последния си поклон през 1949 г. В близо шест десетилетия създава над 250 роли — сред най-паметните: Сирано дьо Бержерак, ключови образи от Молиер като Тартюф и Арган, както и Фамусов от Грибоедов.
Обществена дейност и признание
Сарафов е сред учредителите на Македонския научен институт през 1923 г. и е втори председател на Съюза на артистите в България. От 1951 г. ВИТИЗ (по-късно НАТФИЗ) носи неговото име — знак за трайното влияние, което е оказал върху професията и академичното обучение в страната.
Семейни и революционни връзки
Личният живот на актьора е белязан с няколко брака — четири съпруги, всички актриси, и деца от първия му брак. Брат му Борис Сарафов (р. 1872) е посветил себе си на освободителното движение на македонските българи, участва в Илинденско-Преображенското въстание и е убит през 1907 г. Неговата дейност е възпятa от имена като Иван Вазов и Симеон Радев.
Легендарна история от сценичния живот
Една от популярните анекдоти за братята разказва как режисьорът на театър “Сълза и смях” Радул Канели отказва главна роля на Сарафов. След намесата на двама войводи, изпратени от Борис, директорът получава красноречиво „предложение“ да преосмисли решението — и в крайна сметка ролята е присъдена на Кръстьо. Тази история илюстрира както силните семейни връзки, така и нравите на времето.
Церемонията по погребението на сърцето ще бъде част от тържествата през април в София, посветени на 150-ата годишнина от рождението на Кръстьо Сарафов.
