Илиян Василев: Как посланията на ИТН проектират хаоса върху кабинета на Радев

Разминавания в посланията и висока цена

Непоследователността сред министрите вече се усеща остро. Външният министър говори едно, министърът на отбраната — друго, икономическият сектор — трето, а президентът Радев подхранва очаквания с личния си авторитет. Това комбинирано послание прилича по-скоро на политическа мания, отколкото на прагматично управление, и всичко това създава усещане за липса на посока.

Къде е капацитетът?

В основата стои прост проблем: недостиг на подготвени кадри, липса на ясни политики и на реалистична стратегия. Доверието, с което влязоха в управлението, бързо се ерозира — капиталът от подкрепа се стопява и това може да доведе до бързо разочарование.

Пиар вместо политика

Вместо устойчиви мерки виждаме рекламни акции: срещи с вериги, обещания за силни намаления на цените за няколко месеца и очакване обществото да приеме това като решение. Историята показва, че веригите няма да работят на загуба — те ще прехвърлят тежестта чрез преразпределяне на промоции, натиск върху доставчици или други търговски механизми. В резултат най-често губят местните производители, а държавата може да понижи данъчните приходи.

Назначенията и въпросите за влияния

В МВР е назначен временен главен секретар, когото протестиращите свързват с модела “Борисов–Пеевски” — същият модел, срещу който уж ще се бори сегашното ръководство. Това поражда въпроси доколко действително се диктуват решенията от президента и доколко от фигури в сянка. Доколко Демерджиев има време и пространство за действие, остава съмнително.

Финансовите рискове

Бюджетът също крие неприятни изненади. Липсата на реалистична оценка и финансов план може да доведе до намалени приходи и неочаквани дефицити. Това ще удари по икономиката и по очакванията на гражданите.

Липса на самокритика и дългосрочни последици

Основната тревога не е само в допуснатите грешки, а в нежеланието да се направи самокритика и да се коригират курс към по-разумен подход. Подходът “напред, кръгом и пак напред” означава, че цената на грешките ще бъде платена от обществото — чрез загубено време, пропуснати възможности и разочаровани надежди.

Управленията с големи обещания и малък капацитет

Историята ясно показва, че най-бързо се изчерпват не толкова управлението без решения, колкото тези със свръх амбиции и ограничени ресурси за изпълнение. Рискът е животът на гражданите да премине покрай експериментални или случайни кадри във властта — с реални загуби за обществото.

Нито авторът на тези редове се радва на случващото се, нито има основание за оптимизъм в краткосрочна перспектива. Ако обаче управлението прояви разум и предприеме реални мерки, подкрепата все още е възможна.