ИПИ: ‘Справедливата цена’ ще натовари бизнеса и няма да реши ценовите проблеми

Кратко обобщение

Идеята за въвеждане на “справедлива цена” чрез промени в Закона за защита на потребителите рискува да се окаже трудно приложима на практика и да бъде слабо полезна като пазарен ориентир, смята икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов в разговор за News.bg.

Какво означава “справедлива цена”

По думите на Николов, концепцията в закона е проста на хартия: справедливата цена е тази, при която производител, търговец и потребител доброволно се съгласяват да сключат сделка. Но липсата на ясно регламентирана методология за нейното изчисляване прави мярката предимно теоретична — нужни са подробни подзаконови актове и процедури, които ще усложнят приложението ѝ.

Административно бреме и ефект върху малките търговци

Николов предупреждава, че изчисляването и документирането на такава цена ще изисква значителен административен ресурс. Това ще натовари веригите за доставки и производствените разходи и ще бъде особено тежко за малките търговци, които нямат капацитета на големите вериги да водят подробна отчетност.

Роля на регулаторите и новите правомощия

Според ИПИ, Комисията за защита на потребителите (КЗП) вече получи разширени правомощия с въвеждането на еврото, а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е добила нови инструменти чрез разширена трактовка на монополното положение. Новото е, че законодателят допуска възможността няколко фирми да имат де факто монопол, без да се докаже картел — което разширява полето на конкурентното право. Въпросът е доколко институциите ще могат да приложат тези правомощия ефективно, при липса на достатъчно персонал и политическа стабилност, отбелязва Николов.

Политическия контекст и „създаване на криза”

Икономистът твърди, че от началото на предизборната кампания темата за цените се тласка на преден план — в това число критични изказвания от политически фигури и президентски представители. Николов смята, че новото правителство целенасочено усилва въпроса за растящите цени, тъй като това е лесно разбираема тема за широката публика и може да бъде представена като криза.

За понятието „спекула” и влиянието на очакванията

В икономическата теория няма утвърдено понятие „спекула“ в смисъла, в който понякога се използва в публичния дебат, и подобни обвинения са несериозни, според Николов. По-важен фактор са потребителските очаквания: говоренето за предстояща инфлация често предизвиква изтегляне на покупки напред във времето и така ускорява ценовите процеси.

Глоби и възможно прилагане

Предвидените в измененията санкции от порядка на 100 000 евро са насочени по-скоро към крупните търговски вериги. Николов посочва, че е по-удачно глобите да се структурират като процент от оборота, а не като фиксирана сума, и че целта не бива да бъде унищожението на бизнеси.

Къде са по-ефективните антиинфлационни мерки

ИПИ препоръчва търсене на антиинфлационни решения предимно в рамките на държавния бюджет, а не чрез регулаторни органи като КЗК и КЗП. Николов сочи като основен източник на растящите публични разходи повишенията на заплатите в публичния сектор и предлага първите корекции да бъдат насочени към намаляване на бюджетния дефицит, премахване на автоматичните механизми за индексация на публичните възнаграждения и преразглеждане на механизма за минимална работна заплата.

Административни реформи и бъдещи приоритети

Реформата на администрацията и реорганизацията на общинските звена също са сред необходимите стъпки — особено там, където общините обслужват все по-малко население. Според Николов, сериозните разговори за големи реформи вероятно ще започнат през есента на 2026 г., при подготовката на бюджета за 2027 г.

Други наблюдения

Икономистът предупреждава да се следят натискът за увеличаване на здравната вноска под влияние на секторни интереси (например от Българския лекарски съюз) и планираните разходи за отбрана в бюджета за 2026 г. Той изразява надежда, че правителството ще прояви прагматизъм и управленски подход при изпълнение на мандата си, който по думите му може да бъде четиригодишен при запазване на парламентарното мнозинство.

Заключение

В заключение, според Адриан Николов, правенето на „справедлива цена” законово изисква повече ресурс, отколкото би донесло полза, и рискува да доведе до ненужни административни тежести и политически манипулации на темата за цените. По-ефективният курс би бил фокус върху бюджетни политики и структурни реформи, а не върху нови регулаторни тежести за бизнеса.