Александър Греков: убийството, което разтърси София през 1922 г.

Кратка биография

Александър Греков е роден в София на 5 декември 1884 г., син е на Димитър Греков. Завършва право в Париж и се отдава на дипломатическа кариера – участва в преговорите след Междусъюзническата война през 1913 г., оглавява български легации в Париж и Стокхолм, а след Солунското примирие е представител в Берн. През 1919 г. е изпратен като комисар към щаба на междусъюзническото управление в Западна Тракия.

От дипломация към обществена и журналистическа дейност

През 1920 г., поради несъгласие с политиката на БЗНС, подава оставка и се насочва към обществени и медийни инициативи. През 1921 г. е сред създателите на Народния сговор – организация, в която влизат безпартийни личности и запасни офицери, противопоставящи се на управлението на Земеделския съюз и левите сили. Греков поема ръководството на Софийския комитет, а през пролетта на 1922 г. стартира и вестникът „Слово“ като официален печатен орган на движението.

Атентатът

На 21 май 1922 г. в центъра на София, пред дома си, Александър Греков е застрелян. Случаят предизвиква широко обществено внимание и разпалва политически спекулации в условията на пораздвижена и поляризирана медийна среда.

Версии и медийни реакции

Разследването среща сериозни проблеми и продължаващото бездействие поражда слухове и противоречиви версии. В началото на юни се появява нелегалното издание „Анархист“, което твърди, че Греков е убит заради предполагаема роля в сдружение на тютюневи експортьори и експлоатация на работници. Правителствените издания „Земеделско знаме“ и „Победа“ използват тази теза, а комунистическата преса („Народна армия“) добавя своя интерпретация, свързана с опит за „конституционна маска“ на евентуален преврат, в който Греков трябвало да има водеща роля.

Статии, обвинения и последващи убийства

В написаната от самия Греков статия „Анархията“ се съдържа критика към управлението на Александър Стамболийски и описания на корупционни практики. Официалното приписване на вмешателство на анархисти в поредицата политически убийства става по-късно – след убийствата на Пано Чуклев, директор на „Ориент табак“, и Иван Иванов, началник на Софийския затвор. В редакцията на в. „Утро“ пристига писмо, с което анархисти поемат отговорност за тези убийства, а името на Чуклев започва да се свързва с това на Греков.

Политически последствия

След смъртта на Греков във вътрешнополитическия вакуум се появява проф. Александър Цанков, а Народният сговор затвърждава връзките си с Военния съюз. Тези сили участват в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г., който довежда до смяна на властта и управление, започнало под Цанков и продължило до 21 юни 1931 г.

Наследство

Случаят с Греков остава пример за сложната и наситена със конфликти политическа сцена в България през началото на 1920-те години – където медиите, партийните интереси и въоръжените организации често се пресичат и отключват нови кризи.