Триумвират, който променя играта: Путин, Си и Тръмп и краят на ерата след 1989 г.

Три вектора, които разклащат постстуденовия ред

В анализа за “Блумбърг” Хал Брандс от Университета „Джонс Хопкинс“ описва съюз — не винаги официален, но ефективен — между трима държавни лидери, който ускорява демонирането на либералния глобален ред. С използване на мита, дезинформация и военна сила те подкопават пост-1989 структурата на международните отношения.

Символиката на Мюнхен и новата реалност

Когато конференцията в Мюнхен някога събираше защитници на обединена и свободна Европа, днес липсата на тримата най-влиятелни лидери — президентът на САЩ, лидерът на Китай и държавният глава на Русия — е показателна. За мнозина падането на Берлинската стена и разпадът на СССР бяха историческо чудо; за тези политици то бе начало на поредица от заплахи и загуби.

Какво търси Кремъл

За Владимир Путин разпадането на Съветския съюз бе „най-голямата геополитическа катастрофа“ на XX век. През последните две десетилетия Москва използва енергетика, пари и кибертехнологии, за да разклати западната и европейската интеграция. Агресията срещу Украйна — през 2014 г. и с още по-голям мащаб през 2022 г. — е пример за усилията му да възстанови влияние в регион, считан по-рано за постконфликтен успех.

Китайската стратегия на „вътрешна здравина и външно влияние“

За лидерството в Пекин 1989 г. бе предупреждение. Площад Тянанмън остави трайна следа в политиката на партията и обяснява защо Пекин акцентира върху дисциплината, контрола и съпротивата срещу “универсални ценности”. Икономическият бум, подкрепен от интеграцията в глобалните вериги на стойността, засили Пекин, но също така показа уязвимости — от дешифрирането на индустрии в САЩ до зависимостите от критични суровини.

Американски ревизионизъм под флага на протекционизма

Доналд Тръмп превръща скептицизма към последните три десетилетия в държавна стратегия: мита, натиск върху съюзниците и идеята за възраждане чрез възстановяване на индустриалната мощ. За него редът след 1989 г. е колекция от грешки — глобализация, която обезлюди заводи, и съюзи, които според него са били експлоатирани икономически и военно.

Общият ефект: деинтеграция и нов баланс

Комбинацията от руския военен натиск, китайската икономическа и технологична тежест и американския протекционизъм подкопава модели на взаимна изгода и мултилатерализъм. Този триумвират създава условия за нов тип международна конкуренция: по-открито нулиране на правила, съюзи и икономически зависимости.

Възможни сценарии напред

Засега тези сили се сближават в желанието да ревизират статуквото, но техните цели не са напълно идентични. В по-нататъшната динамика може да се задълбочи съперничество за формата на новия ред — дали ще доминира сила, икономическа коалиция или истинска многополюсна система на сблъсък и сътрудничество.

Ерата след 1989 г. вече не изглежда непреодолима съдба. Вместо това пред нас е състезание за това кой ще напише правилата на следващия глобален ред — и какви ще са цената и последствията за свободата, сигурността и икономическата взаимозависимост.