Войната в Украйна: четири години на промени, загуби и нова военна реалност

Продължителност и човешка цена

Конфликтът в Украйна вече надвишава по продължителност Първата световна война — към момента той е продължил 1 567 дни, отбелязва френската телевизия BFM TV. Медията изтъква, че устойчивостта на украинското общество и европейската подкрепа позволиха на въоръжените сили на страната да устоят повече от четири години на руската инвазия.

Оценки за загубите

Анализът на базирания във Вашингтон мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) посочва, че приблизително 325 000 руски военнослужещи са загинали, а общият брой на убитите, ранените и изчезналите руски военни достига около 1,2 милиона. Според института това е ниво на загуби, което не е наблюдавано от никоя голяма държава след Втората световна война и идва „с изключително висока цена за минимални териториални придобивки“ — за четири години руската армия е заела едва около 1,25% от територията на Украйна.

Технологиите като фактор на бойното поле

Една от ключовите характеристики на този конфликт е широкото използване на дронове. Те са произвеждани масово, сравнително евтини и често оборудвани с елементи на изкуствен интелект, което прави фронтовата линия „почти напълно прозрачна“, пише BFM TV. Това значи, че въздушната евакуация с хеликоптери е станала изключително рискована и възможността за бързо транспортиране на ранените намалява драстично.

Историкът Стефан Одуен-Рузо, директор на изследванията във Френското висше училище за социални науки, предупреждава за парадоксален „исторически регрес“ — съотношението между ранените и загиналите се доближава до нивата от Първата световна война, защото медицинската евакуация вече не може да функционира както в предишни конфликти.

Алгоритми и скорост на вземане на решения

Освен дроновете, централно място заемат и алгоритмите: военните използват софтуер за анализ на сателитни данни, автоматична корекция на траектории и подпомагане на оперативните решения почти в реално време. За сравнение, ако през 2011 г. идентифицирането на цел в операцията в Либия е отнемало около 48 часа, днес в Украйна това може да се случи за около 10 минути. Бившият командир на руския Генерален щаб Юрий Балуевски констатира, че кампанията „поставя край на епохата на механизираната война“ и че в бъдещите конфликти предимство ще има армията с по-голяма изчислителна мощ.

Примерно, задачата за идентифициране на цели, която по време на инвазията в Ирак през 2003 г. е ангажирала над 2 000 анализатори, днес може да бъде изпълнена от около 20 специалисти, подкрепени от платформи за анализ на данни.

Военни и геополитически последици

Западните генерални щабове считат за възможна и дори вероятна руска атака срещу държава-член на НАТО преди 2030 г. Германското разузнаване предупреди, че Москва не просто се стреми да възстанови предишните си сили, а да ги увеличи — до края на десетилетието Русия би могла да разполага с ресурсите за нападение срещу съюзническа държава.

В отговор на заплахите съседни държави като Полша повишават готовността си. Варшава стартира национална програма „Винаги готов“, която включва военни обучения, курсове по първа помощ и умения за оцеляване, с цел да обучи около 400 000 души до края на годината.

Обществена подкрепа и трансатлантически разминавания

Във Франция подкрепата за военни доставки към Украйна отслабва: според анкети едва 47% от французите одобряват доставките на оръжие, което е спад с 18 процентни пункта за четири години. 87% отказват да плащат по-високи данъци в подкрепа на Киев, а само около една трета биха подкрепили изпращане на европейски контингент в конфликтната зона.

Също така конфликтът извади на показ разминавания между Европа и САЩ: допитване на Европейския съвет за външни отношения показва, че едва 10% от европейците считат САЩ за надежден съюзник, а около половината възприемат американския президент Доналд Тръмп като опонент на Европа. В документ на Пентагона се говори за възможно „цивилизационно отслабване“ на Стария континент, а някои американски лидери поставят акцент върху други геополитически приоритети — по-специално Индо-тихоокеанския регион.

Послания за Европа и регионалната отбрана

Конфликтът стимулира призиви към европейските държави да увеличат собствените си отбранителни способности и да намалят силната зависимост от американската военна защита. Сред обсъжданите мерки е и идеята за разширяване на френския ядрен чадър в полза на по-широка европейска защита.

Позицията на България

Република България декларира последователна подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници и подкрепя европейската и евроатлантическа перспектива на страната. Българската външна политика също поставя акцент върху защитата на правата на българското национално малцинство в Украйна като мост между двете държави.

Забележка: В материала са използвани данни и цитати, цитирани от BFM TV и анализи на CSIS и други източници, цитиранe в оригиналния репортаж.