Преобръщане: Поли Генова за терапията, загубата и завръщането към музиката

Откровен разговор в подкастa

В емоционален епизод на подкаста „Храмът на историите“ с Мариян Станков – Мон Дьо, Поли Генова откровено говори за един от най-тъмните си периоди и за решението да потърси професионална помощ.

Кога идва нуждата от помощ

Певицата признава, че дълго е отлагала терапията, въпреки съветите на близките: тя имала телефоните на няколко терапевти, но не успявала да се реши. Разказа за дни, когато не можела да излезе от къщи или дори да стане от леглото и за усещането, че е откъсната първо от обществото, после и от приятелите си.

„Понякога не усещаш себе си — как изглеждаш, как те възприемат, сякаш си забравил вътрешния си образ“, споделя Поли и допълва, че първите срещи със специалист са били повратни: след няколко сесии тя почувствала сякаш е свалила тежест от гърба си.

Подкрепата на партньора

В трудните моменти до нея стои партньорът ѝ, който първи я насърчил да потърси терапевт. Поли описва себе си като сложна и емоционална личност — както в радост, така и в тъга — и признава, че работи над себе си, стремейки се всеки ден да бъде по-добрата версия на себе си.

Тя отдава силата си и на търпението и разбирането на човека до нея: „Трябва да имаш огромно търпение и да обичаш някого много, за да преминеш през това заедно“, казва певицата.

Недоизреченото сбогуване

Ако можеше да върне един разговор, той щеше да бъде с баба ѝ. Поли разказва, че не е успяла да се сбогува с нея — баба ѝ я е подкрепяла да тръгне по музикалния път, но си е отишла рано. Певицата признава, че предпочита да помни добрите моменти, вместо да се фиксира върху последните думи.

Връщане към музиката и ново вдъхновение

Периодът на преосмисляне я отвежда обратно към музиката. Поли говори за това как емблематичната народна песен „Дилмано, дилберо“ ѝ е дала посока и вдъхновение — споделя, че е чула как баба ѝ учи дъщеря ѝ на тази песен преди да замине за Writing Camp, където впоследствие е създадена нейната версия.

Тя дори се заинтригувала от теория, че думите в песента могат да имат древен произход — името «дилмано/дилберо» било тълкувано според една хипотеза като символ на възкачването на първичната душа. По думите ѝ, съчетаването на традиция и модерност е пътят, по който трябва да се развива съвременната музика.

Поли мечтае за по-малко жанрови бариери и за повече взаимно уважение между българските изпълнители — фактор, който според нея би помогнал и на успешното представяне на страната на международни сцени.

Евровизията — перспективи и реалности

Тя вече е представлявала България два пъти на „Евровизия“, но към участието гледа прагматично: конкурсът дава „три минути слава“, но истинската работа започва след това. „Трамплинът може да те изстреля, но после всичко зависи от теб — как ще летиш нататък“, заключава Поли, подчертавайки, че след представянето трябва да има стратегия и постоянство.

В разговора си Поли Генова очертава пътя от изолацията и болката към търсенето на помощ, подкрепата на близките и творческото възраждане — история за уязвимостта, промяната и силата да продължиш.